Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Самота
Няма пълно щастие
От: Катерина, 04.01.2007
На 22 години съм, не знам какво ми се случва и защо се получава така, но откакто се помня никога не ми е вървяло от първия път. След много опити и се получава. Оттогава се научих, че няма нищо наготово. Това добре.
Постепенно ми потръгна, след 3 опита успях да уча, след 2 опита си намерих хубава работа, след няколко опита придобих идеалната фигура. След доста опити помогнах да се сплоти, иначе ужасното ни семейство и да се сведат скандалите до минимум. Да накарам баща ми да е модерен, сестра си оптимистка, а майка си - щастлива и жена със самочувствия. Естествено всичко стана с пари.
Мисля, че на визия го докарвам, средно интелигентна съм, умея да комуникирам, забавна съм. Това добре. Това, което искам, освен онова, което постигам и то се получава - мъжете ме харесват. Днес например ми се обадиха 7 мъже, 4 от които ме поканиха на среща, другият вече след многото откази се е отказал, а другия-просто да ме чуе, но съм на 22, харесвана, дори не бих се оплакала, от отношението на околните, непрекъснатите комплименти, тайни ухажори, които ми пращат цветя и ме изненадват по какви ли не начини.
Досега така и не съм си намерила приятел - нещо трайно. Странно ми е, защото на тази възраст почти не познавам човек в моето положение, не съм претенциозна, не съм изключително разкрепостена т.е. не съм била в леглото на много мъже, за да го оправдая с това, че се притесняват от връзка с мен. Обичам да експериментирам в сексуални отношения и т.н .
Всяка седмица излизам по заведения - какво се случва, просто лош късмет. Затова хората са казали, че няма напълно щастие, 80 % от приятелите ми завиждат- на много неща - визия, семейство, пари , начин на общуване, работа и т.н., а аз завиждам на всичките си приятели и винаги се чувствам тъпо, когато колежките ми ми отказват да излезем някъде и в края на работния ден всяка една по една ги прибират мъжете им, а аз ...последна, изчакала таксито си, се качвам при някой вмирисан бакшиш и се прибера самотна вкъщи и от нямане какво да се прави с направената ми прическа от фризьора, ноктопластиката и т.н., се завирам в кухнята и започвам да готвя, за да мога да накарам семейството си да седнем заедно, за да не ми е скучно...
Постепенно ми потръгна, след 3 опита успях да уча, след 2 опита си намерих хубава работа, след няколко опита придобих идеалната фигура. След доста опити помогнах да се сплоти, иначе ужасното ни семейство и да се сведат скандалите до минимум. Да накарам баща ми да е модерен, сестра си оптимистка, а майка си - щастлива и жена със самочувствия. Естествено всичко стана с пари.
Мисля, че на визия го докарвам, средно интелигентна съм, умея да комуникирам, забавна съм. Това добре. Това, което искам, освен онова, което постигам и то се получава - мъжете ме харесват. Днес например ми се обадиха 7 мъже, 4 от които ме поканиха на среща, другият вече след многото откази се е отказал, а другия-просто да ме чуе, но съм на 22, харесвана, дори не бих се оплакала, от отношението на околните, непрекъснатите комплименти, тайни ухажори, които ми пращат цветя и ме изненадват по какви ли не начини.
Досега така и не съм си намерила приятел - нещо трайно. Странно ми е, защото на тази възраст почти не познавам човек в моето положение, не съм претенциозна, не съм изключително разкрепостена т.е. не съм била в леглото на много мъже, за да го оправдая с това, че се притесняват от връзка с мен. Обичам да експериментирам в сексуални отношения и т.н .
Всяка седмица излизам по заведения - какво се случва, просто лош късмет. Затова хората са казали, че няма напълно щастие, 80 % от приятелите ми завиждат- на много неща - визия, семейство, пари , начин на общуване, работа и т.н., а аз завиждам на всичките си приятели и винаги се чувствам тъпо, когато колежките ми ми отказват да излезем някъде и в края на работния ден всяка една по една ги прибират мъжете им, а аз ...последна, изчакала таксито си, се качвам при някой вмирисан бакшиш и се прибера самотна вкъщи и от нямане какво да се прави с направената ми прическа от фризьора, ноктопластиката и т.н., се завирам в кухнята и започвам да готвя, за да мога да накарам семейството си да седнем заедно, за да не ми е скучно...
