Моята дъщеря е млад човек на 27 години, но е много нещастна, може би най-нещастния човек, който съм виждала, а може би така ми се струва защото аз съм нейната майка, а като всяка майка страшно много я обичам.

Тя ми е единствена дъщеря и затова страшно много искам да и помогна с каквото мога.

Проблема е в това, че тя получи увреждане при раждане и претърпя няколко операции, но въпреки това някои проблеми останаха и тъй като по тях времена в нормалните училища не искаха такива деца макар и да не бяха с големи проблеми и бяхме принудени да я прехвърлим в помощно училище където разбира се средата беше ужасна (без да обиждам някого) и затова тя остана без приятелки и приятели и това сега страшно и тежи и няма ден, в който тя да не плаче ,че е много самотна и че никой не се сеща за нея.

Ще се радвам ако някой сподели с нас подобна житейска история или някой изяви желание да ни пише.