Здравейте!

Аз от скоро започнах да чета този форум и много ми харесва,отдавна търсих такъв. Виждам че всеки пише открито своите истории,прочетох доста от тях за някои се радвам за други съжалявам.

Аз съм на 37год. имам син на 18год.,от 7год.съм вдовица. Доста трудно преживях смъртта на мъжът ми, дори бях решила да сложа край на живота си, но синът ми беше опората.

Но с течение на времето се успокоих. Запознах се преди една година с един човек и повярвах, че той ще е опората в живота ми допуснах го до себе си, но останах разочарована толкова много ме нарани.

Засичах го да влиза в сайтове за запознанства питах го какво търси, той ми казва че само ги разглежда получава СМС после ги трие без да кажи нищо.Аз само стоях и гледах без да кажа нищо.

Сега се разделяме. Но се чувствам гадно. Много често си задавам въпроса такъв ли е живота? А самотата тя не е по малко страшна. Какво да правя?

Да се боря ли да остана с него или да го оставя да си тръгне?

Радвам се за този форум, сега след като го написах се чувствам малко по добре.
БЛАГОДАРЯ ВИ