Здравейте сродни души,

Ще се опитам да излея душата си в кратък зов за помощ...

От около 3 години съм с човек, когото познавам от отдавна и в началото дори не исках отношенията ни да прерастват във интимна връзка, защото не го харесвах, а и той си имаше дългогодишна приятелка, която също познавах.Той обаче се оказа доста настойчив като изтъкваше ,че със или без мен щял да прекрати връзката си, а с мен му било много спокойно и приятно...

Така приятелството ни прерасна във връзка, в която много се задълбочих...

Вътре в себе си, обаче таях неразбирането и разочарованието от хладнокръвието, с което изостави приятелката си и безочливо се разхождаше с новото си завоевание, т.е. с мен.

Това ми насаждаше недоверие към него. Ами ако постъпи така и с мен?Затова бях много взискателна и любопитна към личния му живот,а той побесняваше от това мое любопитство. Стигна се и до агресия , бой и обиди. Реших, че не мога да живея с този психически и физически тормоз и точно когато набрах сили да го напусна...разбрах, че съм бременна.

През цялата бременност ми натякваше уж на майтап, че иска ДНК-тест, което страшно ме обиждаше...имаше и скандали и бой...раздели ..и пак отначало.

След като се роди детето стана още по - зле и два месеца след това се разделихме.След още четири получих молба за развод, дори беше подал сигнал и в социалните, че не си виждал детето,а той дори не се обаждаше...поне да попита как е.

Не бях на себе си. Една вечер бях със стари приятели на пейка пред блока и го видях как се прибира към дома си с момиче. Явно му стана неловко и ме покани...скарахме се, но месец след това се сдобрихме и след дълги разговори го склоних да оттегли молбата си за развод.

Нали семейството е най-важното и свято нещо ,към което всички се стремим?

Започнах да уреждам документи жилище. Бях се амбицирала да заживеем най- накрая отделно.Мислех ,че проблемите ще намалеят като се усамотим някъде с детето си.Уви, точно го купихме, дори го осветихме и отново станах жертва на поредния побой и то както винаги на обществено място-за да е по- унизително.

От тогава(1.03.2007)не се е прибирал,дори не си е взел багажа,защото сме при родителите ми.Обади ми се за да ми поиска ключа от новото ни жилище, а аз категорично му отказах.Тогава ме засипа със заплахи за живота ми,че не ми е мъж, да не разчитам на него...и най-смешното:че нямало да ми прости-ТОЙ???

Сега съм на ръба на депресията, живея в страх за себе си, за детето си(не мога да го изведа навън,защото ме е излагал навсякъде ). И чакам поредния му гнусен номер... А незнайно защо ме боли. Много ме боли!

Заради напразните ми усилия да имам семейство да обичам и да съм обичана...Какво да направя?

Ако се разведем жилището за него ли ще остане (закупено е с кредит и двамата сме кредитоискатели, но той е главният, защото аз съм по майчинство).

Моля посъветвайте ме.Имам нужда от адекватен съвет.