Писна ми вече да се чувствам самотна и в депресия. Аз съм на 20 г. и вече не знам какво ми става и не мога да се позная.

Чувствам се така повече от година. Винаги всичко е било наред. Нямала съм липса на обожатели, както и на добри приятелки. Единствената ми тревога бяха малко излишни килограми.

Изведнъж всичко започна да се преобръща. почнах да долавям лицемерие и егоизъм в приятелките си и имам чувството че те са по харесвани от мен.

Имам сериозен приятел от дълго време и е нормално в негова компания да не привличам мъжете. И все пак вече и без него се чувствам така.

Без да го желая започна да ме преследва чувство на завист,и започна да ми писва да слушам коя с кой е излязла ,с кой е спала...и тн. ами аз какво мога да кажа със тази сериозна връзка и във възраст в която трябва да си сменям гаджетата едва ли не като кърпички?

Получи се така, че от една страна съм подтисната от приятелките си и по скоро не от тях , а от това че нямам това което имат те. От друга страна ме тормози въпроса "заслужава ли си цял живот да съм с 1 човек, който редовно ми скъсва нервите и ме докарва до истеричност?".

На трето място слагам и проблемите с родителите ми, които все нещо са недоволни, особено майка ми, която все иска, иска...обижда ме и ми създава комплекси със необмислените си изказвания(знам че е пред менопауза и работата и я съсипва,но след всеки скандал си мечтая да се изнеса от вкъщи)

Съжалявам, че писмото ми е толкова дълго и може би несвързано, ама май вече сам много объркана. Лесно раним човек сам и лесно се депресирам. Чувствам, че съм станала комплексарка и дори нямам желание да споделя с приятелките си. Може би само тук мога да го споделя, защото не ме познавате.

Сядам и почвам да си мисля, че никои не ме обича, че отблъсквам хората, че нямам приятели и......още 1000 неща, които ме разстройват, ами ако наистина е така?

Питам се какво имат приятелките ми, което нямам аз? Това чувство на завист ме съсипва, а аз мразя завистта.

Вече нямам желание дори на дискотека да отида.

Сериозно започвам да се плаша и се надявам ако някои се чувства по същия начин да ми пише, да ме посъветва как да се освободя от тези мрачни чувства!

Искам просто да съм щастлива,искам си старата усмивка!!!

Благодаря!