От доста време чета историите в Розали и много пъти ми се искаше да напиша и моята, но така и не събрах смелост да го направя... до днес!!! Чувствам се толкова объркана и изгубена...

Имам нужда от помощ, от съвет, имам нужда от вас!!!

Моят живот се обърка когато бях на 15. Като всяко едно момиче на тази възраст и аз се влюбих до полуда в едно момче, доверих му се, а той ... изнасили ме, при това не сам, а с приятел........

Много време ми трябваше за да се съвзема след онзи ден (по онова време не излизах вечер) и последвалите болници, разследвания, съдилища и оправдателна присъда!!!!!

Но се съвзех - събудих се една сутрин по - силна, по - жива от всякога. От този ден минаха 10 години - години на борба с живота, с хората, с любовта или може би със страха от нея. Ще ви призная, че дълбоко в себе си се страхувах от мъжете...

Всичките ми връзки завършваха преди да са започнали, защото на мен така ми беше добре. Не исках нищо и не давах нищо... Превърнах се в това, което исках да бъда - силна, независима, горда жена. Постигнах почти всичко което исках - хубава работа, с добро заплащане, собствено жилище и Мъж.

Мъж, на който може да се разчита, до колкото имам нужда, а именно секс,дискретност,доверие и нищо друго. Трябва обаче да ви кажа, че той е женен( с жена си повече приличат на съквартиранти, но мен лично техните отнощения не ме засягат по много причини). Ето че стигнах до същината на моя проблем.

В живота ми се появи едно момче и обърка иначе "подредения" ми живот. Открадна съня,спокойствието ми и си замина....

Не зная какво е това, което чувствам към него!!! Дори не зная дали е любов, защото след онзи ден преди 10 години, заключих с вериги не само болката, но и сърцето си...

Няма кого да попитам освен вас и ви моля с цялото си същество кажете ми, защо не мога да спра да мисля за него, защо ми е толкова празно и пусто!?!?

Изпитвала съм какви ли не чувства и хубави,и лоши но... тази тежест в гърдите ме буди нощем... тази буца, заседнала в гърлото ми ме задушава... За пръв път от толкова години с чувствам сама.....

Благодаря ви, че прочетохте изповедта на една 25 годишна жена по - объркана от тийнеиджърка.......

Благодаря