От скоро чета историите в този сайт и реших да ви споделя и моята

Всичко започна преди 9 месеца. Имах страхотен приятел с който бях от 3 години и обичах страшно много. Не мислех че някога нещо ще е в състояние да ме накара да погледна друг мъж НО стана.

Не знам как но стана срещнах 1 мъж който адски много ми допадна. Започнах да излизам с него до момента в който аз съвсем полудях и реших да разкажа вси4ко на приятеля ми. Той го прие много тежко и тогава аз реших да прекратя вси4ки взаимоотношения с онзи така приятен мъж.

Обадих му се и му казах повече да не ме търси. От тогава с всеки изминал ден умирах малко по малко. Не мислих за нищо друго. Бях се съсипала. Обичах приятеля ми но обичах и него!!!

Не издържах и му се обадих. От тогава започна същинския ад за мен. Започнах да играя много трудна игра!Излизах и с него и с приятеля ми. Пропуснах да кажа че този мъж е женен. Знам че всеки ще ме упрекне поради този факт, но чувството беше по силно от мен!

Минаха месеци много тежки месеци. Чувствах се ужасно, че лъжа човека, който обичам и ме обича, но не знам какво ме дърпаше натам. Приятеля ми страдаше много вътрешно в себе си макар че не знаеше че тази игра още продължава. Аз без да искам се държах поотдалечена.

Мина време и аз осъзнах че трябва да приключа тази така сладка нелегална връзка. Осъзнах че 4овека до мен не заслужава да му причинявам това.

Точно когато събрах сили да направя това приятеля ми ми каза че иска да се разделим. По късно разбрах че докато аз не съм му обръщала внимание той е срещнал 1 момиче което също не е само и по нататък е ясно. С 2 думи всичко ми се върна. Разделихме се! Чувствах се ужасно!

В този труден за мен момент много ми помогна другия мъж. Той винаги ме подкрепяше и беше с мен макар и не само!След като се разделих с приятеля ми започнахме да се виждаме много по често и в 1 момент просо се влюбихме.

От тук идва и моя проблем.

Обичам женен мъж, но го обичам истински. В същото време обичам все още и вече бившия ми приятел както и той мен!!!Той в момента е в чужбина и постоянно ме търси всичко ми напомня за него!Но не искам да съм пак с него защото е болезнено ревнив.

Казвам ви това не се търпи!!!

Чувствам се толкова самотна, а не съм сама. Имам прекрасен мъж до себе си, но той не е изцяло мой и може би никога няма да бъде!

Знам че ме обича, но много се измъчвам. Стараех се да не се влюбя в него, но се случи, за което съжалявам.

Сега не мога да спра да мисля за него, а и не мога да се откажа от него. Сега не съм сама, но съм самотна.

Чувствам се на първо място, но съм втора!!!Чувствам се обичана но страдам от това! Аз също искам да имам семейство. Не искам постоянно да живея в страх и самота, но не знам какво да правя.

Красива съм млада съм !!!Мога да имам почти всеки мъж, но дори и не се оглеждам!Нямам желание.

Имам двама мъже, които ме обичат, но съм сама. Кажете нормално ли е човек насила да се измъчва?

Моля помогнете ми какво да правя с живота си оттук нататък?