Моята история е малко странна. Сама съм, но не изпитвам самота. Истината е, че нямам истински приятели. Опитвам се да се отцепя от предишните "приятели" защото когато съм с тях не съм себе си, не мога да се отпусна и да бъда себе си.

Много съм предпазлива в отношенията си с хората и трудно се доверявам, затварям се в себе си и сама се опитвам да реша проблемите си. Факт е обаче,че не съм такава.

Аз съм в действителност много общителен и готин човек имам много хубави качества който за жалост остават някъде далеч в мен. Изтърпяла съм много, преживявала съм какви ли не кошмари и може ми сегашното ми състояние е защита, но искам да се измъкна от нея.

Искам да съм свободна и щастлива, не искам да завися от фалшиви хора, да съм използвана...просто искам да съм себе си.

Рядко излизам. Просто предпочитам да седя в къщи и да се усъвършенствам докато не успея един ден да стана това което съм но всъщност това е невъзможно ако не се изправя пред живота смело и без да претърпя поражение( а често те ме довършват)

Усещам че тъпчат, тъпчат ме хора, които до преди ми се пишеха за приятели.

Страшно съм объркана даже не мога да си подредя мислите за да напиша нещо смислено тук, да изложа проблема си....та аз не знам от къде да започна...

Просто искам да съм себе си и да не съм сама.

Ако можете коментирайте моята изповед и ми дайте някаква насока, ще съм ви много благодарна.