След дълго мислене и аз реших да напиша своята история пак ...от там нататък каквото реши съдбата.

Трудно е да се започне всичко, но трябва да го направя. Първо искам да ме извините за това, че може да напиша нещо, което трудно ще разберете, но сега ...когато съм пред компютъра ми е много объркано и в главата ми е страхотна каша.

Утре е моят рожден ден. Всеки би си казал, че това е страхотно-всеки друг, но не и аз. Имам съпруг, дъщеря и всичко останало като в едно семейство. От дълги години сме извън в България и до този момент не сме се връщали. Всичко до сега е било много добре-дори надхвърляше очакванията ми.

Всичко беше добре допреди 6 години когато имах огромната глупост да седна в чата и да убивам времето както правят милиони хора. На пръв поглед нищо нередно. С всеки изминат ден аз се усещах сама как затъвах в този чат и как се променях. Но нали знаете че всяко дадено нещо става поради причина.

Точно тогава аз бях дошла при съпругът си и при дъщеря си след хиляди перипетии. Радостите бяха безкрайни и т.н. Преди това бях ме разделени със съпруга ми за 3 години по причина той тук, а аз в България. За мен този свят беше чужд, непознат, липсваха ми родители, приятели и всичко останало.

За съпруга ми беше приятно да се събираме с компании когато имаме и малкото свободно време и да се отдаваме на софри ,музика и ред други човешки удоволствия. И до тук ще кажете че всичко е ок. Да но аз се усещах пренебрегната от тези вечери и имах нужда да говоря с някои, за да споделя какво мие. И намерих в чата. Знаете че всичко след време се разбира и нищо скрито покрито не може да остане.

Забравих да споделя, че съпругът ми е болен от диабет-коварна болест но никой не знае как ще се събуди утре и как ще бъде .От тази болест хората са ужасно нервни и избухливи за най дребното нещо.

След моето посещение на чата аз се запознах с момче което-забележете беше 9 год. по-малък от мен. Говорихме по цели дни и нощи в чата. Така аз се разтоварвах и някак си приемах новата обстановка по-леко. Докато това се отрази и на сем. ни отношения. Стигнах ме до лъжи скандали, имаше моменти когато трябваше да си измислям разни щуротии от рода, че съм вглъбена в това момче и че искам да се върна в България заради него.То беше чудо месеци наред-скандали, викове, безсънни нощи, и всичко останало за което може да се сетите.

Така отмина една кошмарна година през която аз исках прошка и я получих. Това ще ми е за цял живот-нещо което никога няма да забравя. Вече минаха тези 6 год.и дето се казва незнаеш кога, къде, и за какво ще ти избие всичко това.

Съпругът ми работи като шофьор на камион и не се прибира по цяла седмица. Редовно се чуваме по тел. и за мен събота и неделя са най -хубавите ми дни когато е в къщи при нас.

Самата работа тук е ужасно изнервяща, напрегната, динамична и много отговорна. Той е на принципа,,по-добре в къщи да стоя, но в такава компания няма да ида да работя.

Боже мили-как може да имаш претенции когато всички тук сме НИКOЙ и работиш каквото намериш.Стана така, че той една седмица работи после месец или два е в къщи пред компютъра - От тук започват нашите истории.

Забравих да напиша, че никога не ни е лишил от нещо-никога не ме е забравил за годишнина от сватбата или 8-ми март или рожден ден. Винаги с мен се е държал мило, винаги ми е угаждал....но понякога това не е най- важното.

Една жена -каквато и да е тя има нужда от ласки, внимание, топлота. За мен е по важно да се усмихнеш да ме прегърнеш да усетя всички тези прости човешки чувства а не скъпи подаръци/като бижута с диаманти и т.н./

От целят си престой пред ком. започнах да се съмнявам, че върши нещо нередно и реших то да спре, когато исках обяснение какво прави по-цял ден, с какво се занимава ...получавах следното: ами гледам телевизия или в най лошият случаи –нищо.

Така аз изкарвах работните си дни под напрежение, нервна и естествено е да се усещам като неадекватна. От цялата тази история аз пак бих виновната, че не съм му имала доверие. Като стои пред ком. незначело че върши нещо нередно.Може би аз греша-но вие по-късно ще ми кажете.

Вече цял месец спим разделени, говори с мен едва ли не само с да или не, държи се студено. Знам една поговорка “Ако обичаш някого пусни го да си иде. Ако се върне при теб значи, че те обича. Ако не се върне - значи никога не те е обичал.”

Беше решил да ни напусне ...но...се върна след не по-вече от 15мин.Така по-вече не мога да живея. Обичам го много, научил ме е на много неща, за което съм му много благодарна.

Ето -тази сутрин тръгна на път без да се обади-излизаш от дом където е съпругата ти, дъщеря ти.

Не мисля, че един развод би бил най-добрият изход на всичко това. Дъщеря ми ме подкрепя изцяло-и тя се напати с нашите проблеми.

Забравих да спомена че тя е на 20 год.

Е мили приятели-това беше само малка част от моята история-много неща спестих, но общо взето е това. С нетърпение ще чакам да пишeте.

Бъдете живи и здрави .