Пак сама на тази безлюдна за мен земя.
Пак безпомощна и огорчена.

Ще скитам там, нейде по света.
Ще видя ли пак любовта?
Но за мен ли ще е отново тя или за някои по-отчаян дори и отялката ми душа.

Ще имам ли обич?
Ще имам ли щастие,но без тъга?

Ще се уверя истина ли е поредната за мен лъжа.

Колкото и да ми се иска,не не вярвам в това,някой да ме обича повече от теб,както преди.
Съжалявам,но не вярвам Уви.

Ах съдба,непреклонна си, даже и пред смъртта.

Защо ни раздели?
Нима аз и той не бяхме към всеки добри.
Защо това ми причини?
Да страдам вечно с влажни от скръб очи.