Всичко вече свърши - ти направи правилния избор и аз се радвам че си щастлива! Но дали наистина съм щастлива? Когато някой ме попита дали съм щастлива аз казвам "да", а в действителност вътрешния ми глас казва "Не".

Господи каква глупачка съм, защо ме остави да опропастя целия си живот.

Като дете бях малко безгрижно момиче радващо се на всичко и обичано от всички, с много приятели. А сега какво стана с мен превърнах се в особняк, озлобен човек, без достойнство, загубил всичко, дори и приятелите си, единствения човек когото съм обичала, но той никога няма да разбере нещата са прекалено сложни.

И всичко заради едно единствено решение -след 8 клас трябваше да ида да уча в Пловдив .Не можеше да остана да уча в моя роден град, защото майка ми е учителка и за нея беше много важно и взе решението вместо мен записаме в проклетата гимназия, защото си мислеше ,че така ще се образовам по-добре .

В първия учебен ден всичко беше хубаво и ми хареса, дори и сега там ми е добре, но проблема не е там.

Проблема е там, че моята най -добра приятелка остана да учи в Р и загубих всякакъв контакт с нея. С другите момичета от Р , КОЙТО СЕ ЗАПЕСАХА В ТОВА УЧИЛИЩЕ СПРЯХМЕ ДА СИ ГОВОРИМ , НЕЗНАМ ,ЗАЩО СТАНА ТАКА ДОРИ НЕ СМЕ СЕ КАРАЛИ.

В къщи всичко е с краката на долу, мама и татко постоянно се карат за пари, преди бяхме богати, а сега сме затънали в дългове.

Нямам приятели, нямам гадже, нямам дори с кого да си кажа едно "здравей".

Преди живеех в приказка, а сега в ад. Чувствам се самотна, имам чувството, че съм затворена в кулата на нещастието и никога няма да изляза, дава се, а никой не ми хвърля спасителна жилетка имам чувството, че никога няма да съм щастлива.

Мили хора, моля ви дайте ми съвет имам нужда да видя как мисли някой по-възрастен и здравомислещ от мен .

РАЗБРАЛА СЪМ ЕДНО, ЧОВЕК НИКОГА НЕ ОСЪЗНАВАЛ КАКВО ИМА ДОКАТО НЕ ГОИЗГУБИ, ЗАТОВА НЕТРЯБВА ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБИМИТЕ ЗА НАС ХОРА КАТО ДАДИНОСТ, А НЕПРЕКЪСНАТО ДА ИМ ПОКАЗВАМЕ, ЧЕ ГИ ОБИЧАМЕ .

Благодаря ви предварително.