Още като дете нямах приятели и винаги си играех сама никой не искаше да играе с мен по неясни за мен причини. Тогава много не обръщах внимание на този факт,може би защото бях малка и не съм се замисляла.

В училище беше същото винаги седях сама , никой не искаше да общува с мен мислех, си че с времето ще мога да си намеря приятели. Годините си минаваха, а аз все така бях сама.Миналия месец завърших гимназия и то отново сама на бала седях на един стол на края на масата и така докато стана 24 часа и се прибрах в къщи, а съучениците ми отидоха кой с приятеля, кой с гадже някъде да празнуват.

През тези години на самота и аз като другите мой връстници си харесвах определени момчета, но както може би се досещате те не ме харесваха и неми обръщаха внимание. Преди 2 години срещнах едно прекрасно момче и като по чудо и той ме хареса, тогава си помислих че най сетне и на моята улица е изгряло слънцето, но се излъгах жестоко. С въпросното момче ходихме 2 месеца и той разбира се ме остави. В този ден сякаш всичко се срина за мен.

През тези 2 години аз не спрях да го обичам, имаше моменти, в който той се връщаше при мен само за една нощ за секс и после пак изчезваше с месеци. Аз търпях това положение, защото го обичам, а и се надявах, че той някога ще се върне. С неговите приятели бяхме за няколко месеца в обща компания. Те като хора много ми допадаха и ги имах за истински приятели. Но и това се оказа поредната ми заблуда. Дойде ден в който те започнаха да ме наричат парцал и да ме обиждат по всякакви скрити и не скрити начини само защото аз още поддържам интимни отношения с бившия ми приятел .По техните думи той ме използвал и т.н.

Явно те са му говорили нещо за мен защото и той започна да се държи неуважително с мен,открито се подиграва с мен и ме лъже. А аз не мога да му откажа секс, защото знам че това е единственото което го задържа при мен.Страхувам, се че той повече няма да ми се обажда. Той остана единствения който мога да нарека мой приятел.Нямам други приятели съвсем сама съм и ако загубя и него незнам какво ще правя.Така поне се виждаме 1-път месечно, а ако той си тръгне аз оставам още по сама.Затова му позволявам той да ме обижда и да прави каквото си поиска с мен.Но лошото е че намен вече взе да ми омръзва това негово отношение (да идва когато поиска и да си тръгва пак когато той реши) не стига това, но последния път когато се видяхме той най-безочливо флиртуваше пред мен с някаква негова стара позната,която случайно срещнахме така сякаш мен ме нямаше там.

Не я написах историята за да искам съвети, а просто да споделя.
аз знам какви ще са съветите нещо от рода на "ще си намериш друг", "времето всичко лекува" и т.н. Но аз не искам друг искам него много си го обичам и искам да спечеля уважението и приятелството му поне това,защото знам че той неби ме обикнал. Той сам ми го е казвал,казвал ми е също, че не иска аз да го обичам. Явно съм прокълната да съм сама.

Не искам да си мислите, че не съм правила опити да си създам приятели или да имам други гаджета. Но винаги са ме използвали и са ме предавали и аз сама решавах да се отдръпна от тях, защото само ме нараняваха.В началото вярвах че и аз ще имам приятели, но вече не вярвам.

Майка ми разбира се ме успокоява, че за всеки влак си има пътници, и че като порасна хората ще ме оценят и т.н.Може би си мислите че съм пъпчива,дебела и грозна,но не е така много хора са ми казвали че съм симпатична и сладка,и че имам хубаво тяло, така че проблема не е във външността ми.

Свикнах да съм сама.

Съдбата се погрижи по най-жестокия начин да ми покаже, че за мен е отредила самотата.