Нямам история, и едва ли съм единствената в този сайт.
Разведена съм от 11 години, имам 17 годишно вече дете, което най-често казва НМЗ (т.е. не ме занимавай:((( и разбира се, с горчива усмивка "гордо" твърдя, че съм сама, защото "Свестните мъже или са женени, или умрели".

А истината е проста: през всичките тези години имах няколко връзки, които постепенно се изчерпваха и приключваха - без драми. Понякога си мечтаех да имам до себе си някого, на когото мога да разчитам, но никога не го пожелах наистина - някак си не ми се удават компромисите. Пък и сладката мисъл, че не съм длъжна да се съобразявам с никого, ме опияняваше до степен да не обръщам внимание на трудностите (понякога почти непосилни!!!)с които ежедневно се сблъсква жена, сама отглеждаща детето си и определено не ползваща женски "хитринки".

Толкова дълго разчитах единствено на себе си, че забравих какво е някой да се грижи за теб искрено, без да очаква ползи и реванши.

След година само оставам сама и се замислям за очакващата ме действителност: мнима "Стара мома" с кастриран котарак, която обаче не гледа сериали и след някоя и друга годинка ще дундурка внуци... Добре поне, че работата ми е разнообразна, напрегната и интересна - за сега. Но в един момент ще ми омръзне или по-млади и амбициозни ще ме изместят.

И тогава ще настъпи МОЯТА ИСТОРИЯ, на чийто фон две трети от тук публикуваните "трагедии " ще изглеждат като крилатата фраза за пастите на Мария-Антоанета преди да я обезглавят...
До тогава:)))