Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Самота
Този когото искам аз, просто не ме иска
От: Арлет, 07.09.2007
Здравейте,
Малко ми е странно, че пиша тук, защото никога не съм имала нерешими проблеми и неща, които не мога да преодолея. И може би на много от вас моята история ще изглежда несериозна, тъй като наистина има хора с много, ама много по-серизони проблеми от моите.
Истината е , че отстрани моят живот изглежда страхотен и подреден, имайки предвид, че съм само на 23 години. Още от дете винаги всички са ми се радвали много и съм получавала всичко.
Родителите ми са хора с възможности и винаги са угаждали на всичките ми желания, дори понякога аз съм злоупотребявала с това, но чак сега го осъзнавам за съжаление. Бях много палаво дете и вършех какви ли не щуротии, карам кола от 16 годишна и изобщо не внимавах. Всичко ми се струваше весело и не можех да си представя, че някога ще ми е скучно, винаги бях с приятели и компании по заведения, на море и т.н.
Сега вече не съм дете и гледам с други очи на живота. Никога не съм имала безразборни връзки - даже напротив - много малко са, чак не е за вярване..
Имах много хубава връзка, която приключи преди един месец само и единствено заради моя ужасен характер. Като че ли е вярно, че колкото по-добре се държи с теб един човек, ти толкова повече не го искаш и несъзнателно го отблъскваш, постепенно започваш да го нараняваш. Истината е, че аз все още не мога да преживея една стара раздяла и във всеки мъж търся предишният ми приятел, който по ирония на съдбата имаше същият характер като моя. Така аз намерих своя майстор - както се казва.
И сега просто не мога да продължа, затова се разделих със сегашния ми приятел - просто не искам този мъж да търпи мен и да очаква любовта, която не мога да му дам.
Понякога се срещам с моята стара любов, която не мога да преживея, но той не изпитва нищо към мен - виждам го в очите му, въпреки че се държи страхотно с мен.
И странното е,че аз съм заобиколена от мъже и никога не ми е липсвало внимание, но този когото искам аз просто не ме иска.
Изглеждам много добре, винаги съм се грижила за себе си, позволявам си добър стандарт на живот и точно за това никой не предполага какво ми е.
Но истината е, че аз съм невероятно самотна...
Надявам се това да мине, но то продължава вече 4 години и няма изглед скоро да свърши.
Мисля че ще ми поолекне щом публикувам тази история.
Благодаря на всеки, който й е отделил време..
Малко ми е странно, че пиша тук, защото никога не съм имала нерешими проблеми и неща, които не мога да преодолея. И може би на много от вас моята история ще изглежда несериозна, тъй като наистина има хора с много, ама много по-серизони проблеми от моите.
Истината е , че отстрани моят живот изглежда страхотен и подреден, имайки предвид, че съм само на 23 години. Още от дете винаги всички са ми се радвали много и съм получавала всичко.
Родителите ми са хора с възможности и винаги са угаждали на всичките ми желания, дори понякога аз съм злоупотребявала с това, но чак сега го осъзнавам за съжаление. Бях много палаво дете и вършех какви ли не щуротии, карам кола от 16 годишна и изобщо не внимавах. Всичко ми се струваше весело и не можех да си представя, че някога ще ми е скучно, винаги бях с приятели и компании по заведения, на море и т.н.
Сега вече не съм дете и гледам с други очи на живота. Никога не съм имала безразборни връзки - даже напротив - много малко са, чак не е за вярване..
Имах много хубава връзка, която приключи преди един месец само и единствено заради моя ужасен характер. Като че ли е вярно, че колкото по-добре се държи с теб един човек, ти толкова повече не го искаш и несъзнателно го отблъскваш, постепенно започваш да го нараняваш. Истината е, че аз все още не мога да преживея една стара раздяла и във всеки мъж търся предишният ми приятел, който по ирония на съдбата имаше същият характер като моя. Така аз намерих своя майстор - както се казва.
И сега просто не мога да продължа, затова се разделих със сегашния ми приятел - просто не искам този мъж да търпи мен и да очаква любовта, която не мога да му дам.
Понякога се срещам с моята стара любов, която не мога да преживея, но той не изпитва нищо към мен - виждам го в очите му, въпреки че се държи страхотно с мен.
И странното е,че аз съм заобиколена от мъже и никога не ми е липсвало внимание, но този когото искам аз просто не ме иска.
Изглеждам много добре, винаги съм се грижила за себе си, позволявам си добър стандарт на живот и точно за това никой не предполага какво ми е.
Но истината е, че аз съм невероятно самотна...
Надявам се това да мине, но то продължава вече 4 години и няма изглед скоро да свърши.
Мисля че ще ми поолекне щом публикувам тази история.
Благодаря на всеки, който й е отделил време..
