Винаги съм се справяла сама и но сега не мога.
Познавам го от 9 години, но едва преди 2 посредством чата станахме много близки приятели и му споделях всичко.В един момент с бившето ми гадже се разделихме и моя тъй близък приятел се превърна в нещо повече за мен.
И така, аз споделих с него, че го чувствам доста близък и той ми каза, че също ме има за повече от приятелка. Но той влезе в казармата и аз реших че ще го чакам.
Достатъчно много го обичах и все още го обичам.
От там на сетне всичко сякаш рухна. Вярно аз много го притисках, но то беше несъзнателно.Преместих се в София да следвам и не ми беше никак лесно.
И сега се измъчвам. Всяка вечер плача защото, един ден ме държи за ръчичка и ме обсипва с целувки, а на следващия ме гледа като вещ.Просто не знам.
А приятелите му ми казват да имам търпение, твърдят че ме обича.
Е не мога повече да седя сама.
Имам нужда от човек до себе си.
Да продължавам ли да чакам и да страдам?
Да продължавам ли да лазя в неговите крака с надеждата, че един ден....?