Отново самичка, между четири стени. Сякаш съм свикнала на самотата и не я приемам толкова тежко,но все пак се чувствам празна и нямам желание за нищо и никой.

Депресията ме е налегнала много сериозно и аз се отпускам в ръцете и.Понасям се на някъде и аз не знам на къде точно,но вървя и вървя към нищото.Искам да вали,да отмие тъгата ми...!

Никога не съм знаела че сълзите могат да бъдат толкова тежки.Вече дори не мога да заплача..,не чувствам нищо!Уморих се от всичко и от всички в живота ми,на които вярвам и след това дълго страдам заради лъжите им.Не ми се живее дори,малко по-малко живота ми на Ад заприличва.

Предпочитам да изчезна,да започна всичко отна4ало,да не допусна същите грешки,да не повярвам на същите хора.Искам да мога да избирам,но знам че това е невъзможно!И отново мълча.... и мълча!

Тишината,тъмнината и самотата са ми до болка познати.Но така ми е по добре.Привикнах да живея така и може би така ще си отида!Намразих живота,и всичко в него.Намразих и себе си...

Искам да живея но вече нямам сили.

Затова ще продължавам да мълча и да чакам ... някой да ми поддаде ръка.. !!