Седя си в новата къща обзаведена по начина по който искам, с прекрасни мебели, с голям простор, с всички екстри на днешното време. На практика имам всичко - хубава къща, добър бизнес, прекрасни родители, но всъщност нямам нищо, защото го няма уюта, няма я любовта, и зее една голяма дупка в душата ми.

Осъзнах колко много съм самотна. Замислих се за силната връзка между любовта и самотата. Всичко което имам в душата си е това - чувства и празнота. Две неща които са толкова различни а всъщност са едно и също. Гледам в една точка и незнам на къде да тръгна. Незнам какво да правя. Това което искам го няма. Искам да бъда обичана, уважавана, да имам половинката на живота си до себе си, но него го няма. Задавам си хиляди въпроси точно в тези моменти когато съм сама със себе си. Обича ли ме, защо си тръгна, мисли ли за мене, съжалява ли, иска ли да се събереме отново? Въпорси и всичките без отговор. Човек обича без граници дори и когато любовта му не е споделена. Надява се до последно и живее с мечтите си. Казват че човек е голям колкото и мечтите му, но сега си задавам въпроса каква е индивидуалността на човека - мечтите му ли?

Наскоро четох една книга, която ме накара да вярвам , че нещата които искам в живота си не се случват защото ги приемам като мечти. Книгата се казва “Поръчки към вселената”. В нея се казва че всичко което си поръчаш към вселената се сбъдва. Направих си експеримент и дори и със закъснение в повечето случаи наистина действа. Замислих се как така? Та нали всеки ден мечтаем?! Защо тогава мечтите ни не се сбъдват? Разсъждавайки дълго стигнах до извода че за човек мечтите са нещо недостижимо и за това подсъзнанието ни отдалечава от пътя за постигане на нашите мечти. Психическата нагласа се оказва жизнено важна. Поръчвайки си най-различни неща към вселената ти не го правиш със съзнанието че няма да се случат ами обратното, и точно тази вяра че поръчката ти ще бъде изпълнена го прави наистина факт, защото ти подсъзнателно започваш да вървиш по пътя към тази поръчка.

По този повод нека да споделя какво си поръчах за тази седмица. Поръчах си вселената да ми донесе до края на седмицата мъж който да бъде част от живота ми, да ме обича, да бъде мил и мъжествен, да ме уважава, да бъде до мене... Е днес сме вечерта на неделя, а моята поръчка я няма. Няма я защото сърцето ми принадлежи на друг. А този друг си тръгна от живота ми за един миг, тръгна си с обяснението че аз наистина съм ангел, но той просто не искал връзка. Какво да правя аз сега когато обичам, но се чувствам адски самотна? Имам нужда от него, от присъствието му, прегръдката му, дългите ни разговори.

Точно тези мисли запълват самотата ми и живеят заедно с мене до лаптопа, кутия с цигари, бутилка уиски и нежна музика.

Понякога след този изтощителен разговор със себе си в късните часове на нощта се сещам за идеята на Лайонел Ричи - I just call to say I love you, и пращам кратко съобщение до човека който обичам пишейки му че ми липсва и че го обичам, но дори и този разговор е самотен защото остава без отговор. Толкова празен сякаш говора сама със себе си, пуст като самотата ми и болезнен. И за това и реших да напиша мислите си, защото все някой ще ги прочете и това повече няма да бъде разговор със самата себе си.

Знаете ли питам се къде сбърках в тази връзка и дали изобщо сбърках. Бях безупречна, започнах дори да правя неща които не са присъщи за мене само и само да накрам човека до мене да се чувства добре и да му покажа колко е важен за мен. Бях щастлива, усмихната, душата ми пееше и най-шокиращото е че и той беше по същия начин. Негови приятели казваха че отдавна не са го виждали така усмихнат, жизнен и щастлив. И тук остава въпроса какво се случи? Какво го накара за няколко часа да вземе такова решение? Все въпроси на които не мога да си отговоря, а мога само да предполагам, въпроси на които така и не получих отговор.

Толкова много се затворих в себе си че вече дори не мога да споделя чувствата си с най-добрите ми приятели. А любимия ли? От време на време се появява в скайпа за да обърне сърцето ми наопаки и да ми каже колко много е шокиран от смс-а който е получил от мен. Шокиран ли? Е явно според него хората не трябва да обичат когато любовта им не е споделена или не трябва да споделят мислите и чувствата си.

Това съм аз сега - обичаща и самотна.