Здравейте!!!

Искам да ви споделя своята тъжна история. Искам да ви кажа че никога през живота си сам нямала сериозно гадже,и че никога моята любов не е била споделяна.

Преди 3 години счупих едно огледало и моите приятелки ми казаха че това значи 7 години нещастна любов.Аз не вярвам в тези суеверия.Но от тези 3 години насам аз сам наистина нещастна.През тези 3 години любовта ми не е споделяна,обичам силно едно момче с най-красивите очи който сам виждала когато ме погледне аз се разтапям,мисля си даже че и той ме харесва,но го е срам да го признае.

Срещала сам много други момчета но някак си само към него в сърцето ми остана нещо и се надявам истински някога да имам възможност да споделя чувствата си към него.

Незнам и не разбирам защо никой не ме харесва и не ми обръща внимание,много е гадно да си сама, да гледаш как твоите приятелки излизат на срещи и се обичат с техните приятели а ти само гледаш отстрани и мечтаеш някой ден да си на тяхното място,някой ден да разбереш наистина какво значи думата "любов".

Когато харесам едно момче аз се срамувам да му го призная защото си мисля 4е веднага ще бъда отхвърлена и всички мой приятелки ми казват:"Ти с твоя срам няма да се омъжиш".Надявам се да не се окажат прави.

Чувствам се наистина самотна и искам някои да ми даде поне един съвет какво да правя как да постъпя за да изживея някога една истинска и красива любов и се надявам че това със седемте години нещастна любов няма да е истина.Моля ви за съвети как да постъпя и също ви моля за мнение как мислите вие дали това суеверие ще се окаже вярно и дали ще бъда наистина щастлива след като изминат седемте години.