Здравейте на всички.

От една седмица наблюдавам и чета историите, които пишете тук и малко по малко разбирам нашето мислене. Нямам точно определена история,която искам да напиша. Във всяка една категория теми намирам нещо от себе си.

Да, самотна съм, както kiki. Най-лошото е, че на мен това ми харесва, и аз искам да живея сама без никого до себе си. Сещам се, че няма на кой да кажа "обичам те" само по празниците или по някакви поводи. За мен приятелите ми са достатъчни.

Знам че това не е нормално - все пак съм на 21 години, скоро ще навърша 22. Имала съм предложения, но незнам защо подсъзнателно правя всичко възможно да остана пак сама.

Не искам да свиквам с този начин на живот, но точно така се получава. А не мисля, че е подходящо на моята възраст.

Това е от мен.Съжалявам ако съм отнела от вниманието ви и съм ви безпокоила. Пожелавам ви поне малко да намерите нещо дори и малко, за което си заслужава да живеете.