Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Самота
Да бъдеш самотен
От: Евита, 18.10.2007
Какво е наистина да бъдеш самотен?
Да бъдеш с някой,който да не те разбира или да нямаш никого до себе си?
Да се затваряш вкъщи и през главата ти да минават мисли от рода на "Защо,за Бога,съществувам,когато на никой не му пука за теб?", "Защо съм различна от хора,с които трябва да си приличам? "Да искате едни и същи неща,да се стараете към едно и също.Защо и аз не мога да изляза свободно на някой купон или с приятел и да се почувствам добре?Просто не мога.Не съм такава,но мечтая за това.Мечтая да бъда като другите.
На 17 съм.И да,самотна съм. и Знам, и че някъде има и по-самотни хора от мен.Светът е прекалено голям, за да съм само аз,нали?
Имам страхотна майка,най-добра приятелка и много познати от училище.И все пак съм самотна.
Самотна,защото съм сама.
Самотна,защото въпреки всичките си приятели няма с кой да изляза,ако не става въпрос за разходка по магазините.
Самотна, защото няма с кой да отида на едно кафе без да се чувствам зле... Знам,че е заради мен.Заради характера ми.Срамежлива съм и момчетата ме притесняват.Притеснява ме,че ще ме наранят.Притеснява ме мисълта,че се натрапвам при момичета,с които не съм близка.Чувствам се сама,когато съм заобиколена от хора.Страшното е,че обичам да съм сама.Да мога да седна в някой ъгъл вкъщи и просто да мисля,фантазирам,да кроя планове за бъдещето.Мечтая си,че когато отида в университета всичко ще се промени.Всички го правят...
Мечтаят,че ще намерят подходящия човек,който винаги ще ги разбира.Мечтаят,че никога повече няма да заплачат заради самотата,която сами си натрапват.Не всичко се отнася до външния вид и макар да не съм перфекна,съм симпатична и привличам момчетата.Оттам нататък се затварям в себе си и нищо не се получава.Винаги си мисля,че е заради баща ми.
Той е с особен характер и не се разбират с майка ми.Но,не е честно да го виня за това,което съм аз.
Знам какво искам и съм убедена,че ще го постигна.Един ден.Знам и какво момче искам.
Мило,разбиращо ме,с чувство за хумор...Колко такива има сред познатите ми?Нито един!
Хубаво ли е да си сама?Да,понякога.
Хубаво ли е да си самотна?Не,никога.
Да бъдеш с някой,който да не те разбира или да нямаш никого до себе си?
Да се затваряш вкъщи и през главата ти да минават мисли от рода на "Защо,за Бога,съществувам,когато на никой не му пука за теб?", "Защо съм различна от хора,с които трябва да си приличам? "Да искате едни и същи неща,да се стараете към едно и също.Защо и аз не мога да изляза свободно на някой купон или с приятел и да се почувствам добре?Просто не мога.Не съм такава,но мечтая за това.Мечтая да бъда като другите.
На 17 съм.И да,самотна съм. и Знам, и че някъде има и по-самотни хора от мен.Светът е прекалено голям, за да съм само аз,нали?
Имам страхотна майка,най-добра приятелка и много познати от училище.И все пак съм самотна.
Самотна,защото съм сама.
Самотна,защото въпреки всичките си приятели няма с кой да изляза,ако не става въпрос за разходка по магазините.
Самотна, защото няма с кой да отида на едно кафе без да се чувствам зле... Знам,че е заради мен.Заради характера ми.Срамежлива съм и момчетата ме притесняват.Притеснява ме,че ще ме наранят.Притеснява ме мисълта,че се натрапвам при момичета,с които не съм близка.Чувствам се сама,когато съм заобиколена от хора.Страшното е,че обичам да съм сама.Да мога да седна в някой ъгъл вкъщи и просто да мисля,фантазирам,да кроя планове за бъдещето.Мечтая си,че когато отида в университета всичко ще се промени.Всички го правят...
Мечтаят,че ще намерят подходящия човек,който винаги ще ги разбира.Мечтаят,че никога повече няма да заплачат заради самотата,която сами си натрапват.Не всичко се отнася до външния вид и макар да не съм перфекна,съм симпатична и привличам момчетата.Оттам нататък се затварям в себе си и нищо не се получава.Винаги си мисля,че е заради баща ми.
Той е с особен характер и не се разбират с майка ми.Но,не е честно да го виня за това,което съм аз.
Знам какво искам и съм убедена,че ще го постигна.Един ден.Знам и какво момче искам.
Мило,разбиращо ме,с чувство за хумор...Колко такива има сред познатите ми?Нито един!
Хубаво ли е да си сама?Да,понякога.
Хубаво ли е да си самотна?Не,никога.
