След втори дългогодишен брак животът между мен и мъжа ми тръгна в неприятна посока. Първият ми съпруг почина млад и аз останах сама с едно момченце, което сега е пораснал мъж и живее в чужбина.

Една от причините синът ми да замине е нетърпимостта между него и втория ми съпруг.Имам свое жилище и сега живеем с мъжа ми в него. Нямаме дразнители, живеем сами. Справяме се с живота, дори по-добре от хората от нашата среда.

Аз винаги съм имала по-висок доход от него и съм с по-стабилни позиции, които произтичат и от по-високото ми образование. Това никога не ме е притеснявало и не съм го поставяла като проблем в отношенията ни.

През последните години мъжа ми премина на по-непривлекателна и нископлатена работа. Това се случва в много семейства и за мен не е решаващо, но в мъжа ми се породи озлобление и някаква зле прикрита завист от това, че аз съм в по-добри позиции.

Злобата му се насочи към сина ми, брат ми, близките около мен хора. Започна да пие и всяка вечер да се разправя с мен по най-неприятния начин. Непрекъснато говори с хъс и злоба. Няма да описвам отвратителните години, които преживях и желанието ми да стана и да си тръгна. А всъщност аз живея в своя дом. От доста време не поддържам контакт с него, защото ми е неприятно, и всеки си спи в отделна стая.

Преди половин година посетих сина си и преди да замина при него оставих на мъжа си писмо. Описах всичко, което е довело до решението ми да се разделим. Молех го, докато съм далеч от него, да си потърси квартира и да си излезе с достойнство.

За мое учудване на летището при пристигането ми той ме очакваше с букет и ...непукизъм. Бях потресена от липсата на самоуважение и чувството за мяра в този човек. Има си мотив - не можел да си позволи да излезе да живее под наем. Така продължават нещата.


Той се подмазва и в същото време в мен се блъска като в стена. Аз не го понасям и на няколко пъти му казвам да си излезе от дома ми, да ме остави на мира.

Нямаме дете от брака си, както и нищо материално, което да делим, така че аз не го ощетявам по никакъв начин. Но през целия ни съвместен живот не е решил нито един проблем-винаги разчита на мен. Живее си само с грижата да си хапне и да си пийне.

Между нас не е имало трети човек и сега няма. И двамата сме много стабилни. Не сме подлагали отношенията си на безсмислени рискове. Държали сме на семейството си. Не зная как да го убедя, че не искам да живея повече по този начин. Не подавам документи за развод, защото живота ми ще стане ад, докато той живее под един покрив с мен.

Ние вече не сме млади и не мисля да създавам нови връзки. Душата ми е изпразнена от чувства.