Здравейте отново,
сигурно се сещате за моята история, която наскоро написах, ако не като я потърсите ще се сетите.
Когато пиша тези редове направо не мога да повярвам колко неща ми се случиха за времето, от последното ми писмо.
Първо вече станах на 26 год., но това не нищо необичайно нали...

По-важното е, че САМОТАТА МЕ НАПУСНА и то защо си мислите? Правилно защото вече имам жена до себе си. (Като че ли подарък за рождения ми ден от съдбата....)

Как стна всичко. Преди няколко седмици отидохме на тиймбилдинг от фирмата в която работя в Албена. Не е много още за море, но както и да е...

И с нас дойде едно от момичетата, което е на стаж в фирмата. Още от София се заговорихме и си допаднахме доста като начин на мислене и т.н. Аз още тогава си помислих дали това не е ТЯ. Но не бързах да се радвам. След прекараните обаче 5 дена там гледам доста по-оптимистично на живота, защото вече живеем заедно и като се прибера вечер има кой да ме посрещне с целувка. А колко години го чаках това....

Знам, че е минало малко време,за да радвам толкова много, но поне засега живота ми доста бързо се променя и то към добро.
Дано дявола не чуе.

Питате се защо Ви пиша това? Ами за да ви окуража да не губите вяра и да се борите с този ужас.
От все сърце Ви желая по-бързо да се избавите от това.

Като че ли аз го направих и то когато най-малко съм очаквал. Но съдба....