Здравейте уважаеми читатели, на най-хубавия сайт. след като попрочетох доста историйки, реших и аз да си излея душевния плен, като мисля че няма да ви натоварвам с моята история, а само бих искал да ми дадете съвети какво да правя, защото ми е много, ама много трудно:

Аз съм мъж на 28 години и от известно време /две години съм сам без жена до мен/.

Няма да разкажа как приключи последната ми връзка, бих искал да поставя акцента на моята история върху сегашното състояние върнато 2 години на зад.

Та в момента съм сам, до мен са само моите родители и някои от приятелите ми, чувствам се адски самотен, когато се прибирам от работа просто не ми се иска да ходя в къщи, а постоянно се лутам из града, като си мисля че и при мен един ден ще огрее семейното щастие /жена, деца - за което мечтая/. много ми е тежко, защо съм сам в момента, така ме е обхванала самотата, че ми е много криво всичко.

А аз не съм такъв човек да гледам на всичко с отрицание, по принцип съм позитивна и упорита личност, но всичко което имам или ми се случва добро е адски изстрадано.

Вярващ човек съм и мисля, че проблема ми със самотата ще бъде игнориран, но въпросът ми е кога, кога.

Зная, че много от читателите ще ме упрекнат, като ми кажат: еми намери си жена, но ми е трудно, малко съм си и срамежлив. незнам вече какво дакажа, просто тази самота ме скапва.

Моля ви да ми дадете съвет, какво да направя, за да се избавя от този омагьосан кръг наречен самота.
Благодаря Ви!