Здравейте на всички.

Моята история е болезнена за мен,с приятеля ми живеем заедно от малко повече от година,а
скоро ще правим 2 години.Нямаме деца,нито брак,живеем на семейни начала само двамата.В
началото всичко беше повече от прекрасно,влюбихме се от пръв поглед,гореща
любов,романтика.

Но от няколко месеца нещата забуксуваха на едно място,не излизаме никъде,няма я и
романтиката вече,спря да ми обръща внимание,дори вече не ме прегръща така често.Може би
някой от Вас ще си помисли че има друга,но не е така,сигурна съм.Почти всяка вечер се
караме за нещо,повечето са глупости,но е тежко.Но най-голямата  ми болка е в това,че не
иска да се женим,казва че не е готов,но дори и само това да е причината аз никога не съм
чула от него,че аз съм жената на неговия живот и че НЯКОГА иска да се оженим.За деца
изобщо не иска и да чуе,а аз съм вече на 25 години (той е на 26) и това ми е
най-голямото желание,защото аз съм убедена в себе си че това е Мъжът,с който искам да
живея цял живот.

Незнам какво да правя с живота си,дори съм си намерила психотерапевт и другата седмица
ще ходя,няма с кого да споделям.

Ако някой иска да ми даде някакъв съвет или просто да напише неговото мнение
Заповядайте.

Благодаря Ви че прочетохте моята история.