Толкова ме боли и съм объркана! Имах нужда да споделя с някой, но всички са прекалено заети да са щастливи. Никой не ме разбира, не ме и чува дори. Имам чувството, че ако тръгна да говоря ще си водя празен монолог и никой няма да ме чуе. А ако заплача, ме е страх, че няма да мога да спра...

Преди повече от година написах историята си тук

Вече 2 год. се лутам и не мога да намеря спокойствие, себе си не мога да се намеря, изгубих се някъде! Имах 5 год. връзка, тя приключи, защото любовта ми си отиде, а с нея и търпението ми и спокойствието...

Имах 1,2 връзки или поне подобие на такива, но нищо не се получи. Единият сега е щастлив и влюбен, така както не е бил явно в мен щом толкова бързо заобича друга и прави неща за нея, каквито за мен не беше правил. Другият винаги е обичал друга до полуда, така я обича, че чак не мога да повярвам,че има такава обсебваща любов.

Плакал ми е като малко дете, а това е стряскащо като се има предвид колко силен мъж изглежда. И така поне не се влюбих в него. Разбрах, че съм станала силна щом мога да контролирам чувствата си, щом съм пълна с толкова много любов и мога да я сдържам в себе си без да направя грешката да хлътна и да страдам, защото с последния щеше да е така. Добре, че и той не се опита да ме излъже и беше честен с мен. Опитах се да му помогна, а кой ще помогне на мен кой? Разбрах едно! Винаги съм мислила, че мъжете, които харесвам не са романтични, поне и те така казваха, но истината е, че те не бяха с мен! Защо ли? Защото явно не съм била специална за никой! Страх ме е, не знам вече в какво да вярвам...

Боли ме и за мъжа, на който дадох 5 от най-ценните си години. И за какво? За да осъзная това? Казва, че ме обича, иска ме до себе си още, търси ме...и до там! Чудя се какво иска от мен, защо след толкова време продължава да ме търси, да казва, че иска да сме заедно? Аз не искам да съм удобната за някой, искам да съм Жената, а той никога не ми го каза, камоли показа...Страх ме е, че един ден като се откаже да настоява, да повтаря, че ме обича ще си намери някоя друга и ще го видя да се преобразява, да става романтикът,верният мъж, който никога не видях, да и дава всичко това, което аз му давах, което аз заслужавах...а аз ще стоя отстрани, пак така сама! Страх ме е! Той никога не се опита да ме спечели, никога не показа,че се разкайва наистина, никога не осъзна, колко много болка ми причини, как за миг пораснах, огледах се и видях стъкло пред мен, а аз бях от другата страна...САМА...!

Толкова много се раздавах и знаете ли кое е най-тъжното, че вместо да се изчерпя аз съм си все така пълна. Имам толкова много любов, а няма на кой да я дам! Искам за един мъж да съм поне веднъж специална, да ме поглезят малко, малко романтика, искам и аз да получа повече от едно обичам те! Толкова ли много искам? Не искам разни връзки, искам една единствена, готова съм за това вече, чувствам се готова! На 23 съм. Скоро имах рожден ден. До 4 следобед стоях в леглото си на смъкнати щори. Исках да го проспя ако може. Всички се чудеха какво ми е? Ами някога си правехме планове с един човек да се сгодим, когато стана на 23, някога по детски си представях, че това би била идеалната ми възраст за брак и деца...

Криви сметки! Малко след мен имаше рожден ден и най-добрата ми приятелка. Звънна ми да ми разкаже как новият и приятел я е завел в хотел, на леглото имало рози, пили шампанско и тнт... Да, радвам се за нея, тя го заслужава...но как да се чувствам аз, за която и едно цвете без повод би значело много!Опитвам се да се разсейвам, работя, уча, излизам, когато имам време, но не съм щастлива, усмихвам се, забавна съм, залъгвам се, че всичко ми е наред! Не мога да се оплача, че не съм харесвана, но какво от това като не съм щастлива, това вече не ме радва дори!

Иска ми се да се появи някой, който да счупи стъклото пред мен и да ме вкара пак в онзи може и страшен свят, но поне не така самотен!

Съжалявам ако това, което пиша е объркано, просто аз самата съм такава сега и имам нужда от нечий съвет и разбиране...огромна нужда!