Здравейте на всички,

Не знам какво търся дали проста да разкажа историята си или истински добър съвет.

На 26 години съм, живея в София и работя. Имам или вече нямам приятел от 8 години. Беше любов от пръв поглед и за него и за мен, като го видях и просто нещо ме теглеше към него.

Както е нормално първите 3 години всичко беше наред, много се обичах ме непрекъснато се търсихме, не можехме един без друг. Постепенно той започна да се променя и от 2 години е коренно различен човек.

Виждам, че просто вече не го интересувам или поне не го показва. Когато се скараме не му пука за мен и никога не ми се обажда, винаги аз го търся, той се оправдава че изчаквал до еди кога си за да ми звънне той, но това неговото изчакване до сега не съм го дочакала.

Както и да е стана много избухлив много нервен, кара се с мен непрекъснато. От нищо започва да ми крещи и дори ме обижда /за дребни неща не съм го чула нещо като ми казва или съм повторила нещо два или повече пъти/.

Многократно се опитвах да го забравя да го заменя с някой друг, но нищо не ставаше, просто това е едно чувство към него което не мога да опиша, просто знаеш че това, че той е твоята половинка, че това е мъжът за теб. Въпреки всичките му недостатъци, обиди и скандали аз пак го обичам и пак го търся.

Лошото е, че на него вече му е все тая, станал е абсолютен непукист имам чувството че никога няма да ме потърси и да се сети за мен /пропуснах да спомена че сме скарани в момента/. Чувствам се ужасно, все едно си бил с човек толкова време, а на него не му пука за теб, абсолютно безразличие, не мога да ви опиша как се чувствам.

Не ми е първата голяма любов и за това да искам да съм с него. Когато се карахме аз съм правила многократни опити с др. мъже но лошото е че те не са него просто така става, че винаги търся в тях нещо от него искам да приличат на него и като не го намеря всичко свършва.

От една страна ми писна от хилядите скандали и обиди, и искам всичко да свърши просто да намеря сили и това да приключи, от друга страна се чувствам сама, самотна и имам чувството, че никой няма да ме иска и аз никой няма да си харесам. Мисля че съм реалист, но на тази възраст да намеря свестен мъж, който да не е женен или обвързан и да е човек който ми допада на мен по характер и всички други белези /защото не мога да съм просто с някой за да не съм сама/, силно се съмнявам че изобщо съществува /тоест че е свободен/, камоли да го намеря или той мен.

Не знам какво да правя. Толкова силно го обичам, че бих направила всичко за него, но не мога и да бъда с човек който не ме обича, просто не мога.