Красива самота.
Желана и нежелана. Имам я. Дали искам да остана с нея, с тази мълчалива приятелка, която винаги те изслушва, дори когато и ти мълчиш?
Най-лошото е, че не мога просто да я изгоня.
Не срещам ХОРА, заради които да го направя. Този мой живот, интересен като приказка и разбъркан, като косите ми от вятъра.
Самотен, да, самотен. Толкова съм се затворила в себе си, че дори и тук не мога да отворя поне един от прозорците на душата си и да я оставя да погледне за малко навън.
Страх, може би това ме спира. А толкова искам да съм с моите приятели, но те се разпиляха както се разпилява пясъка от ръката ми.
Няма ги, заминаха, който накъдето им видят очите. Аз? Аз съм тук.
А дали не трябваше да избягам?
Да, имам работа, която харесвам. Но, май имам само това.
Познати също. Кой няма? Канят ме къде ли не.
А аз, ако отида, постоявам малко и пак бързам към най-приятното място за мен, близо до звездите, бързам към къщи. За любов не смея и да мечтая.
Мисля, че съществува. Знам, че съществува, срещали сме се на ул.\"Винаги ще те помня\" :-) Но от тогава измина доста време.
Срещнах и една на ул.\"Не мога да бъда с теб, защото .....\" И тя беше последната. Сега се разхождам в квартал \"Самота\". Изгубих се.
А и никой не ми казва по коя улица да мина, за да изляза от него.
Опитвам се да намеря изхода, но не мога. Оглеждам се и за улица \"Любов\", но май в този квартал няма такава.
Лутам се ......