Странно...казват, че когато споделиш за нещо което те тревожи и ти олеква,а в последствие и по-малко те тревожи. При мен не е така. Дори да го излея то отново се влива и седи и ме мъчи.
На 28 годни съм. В живота си съм имал 6 връзки и съответно 6 жени (по принцип предпочитам сериозната връзка), мислел съм си , че всяка една ще е последната - жената която истински желая. Дори съм се надявал, но винаги се случваше така, че в един момент просто нещо ми омръзва във връзката...приемаш го за даденост..просто се самозабравяш (нямам предвид изневяра)....просто спираш да обръщаш нужното внимание за момент, придобиваш егоистична форма и естествено отнасяш последствията. После съжаляваш, тормозиш се и тъгуваш, но вече е късно. Уж си взимаш поука ...до следващия път когато това пак се случва. В началото не му обръщах внимание, но сега...сега усещаш самотата..
Усещаш и страха да не загубиш следващия и разбира се в усилието да го запазиш - не успяваш и отново и отново го губиш. Сякаш в един момент някаква друга сила те контролира и те кара да вършиш неща, които не би вършил иначе....
Питам се до кога и не мога да намеря отговора в тази тъмнина.
Написах го защото ми е интересно дали там някъде има и някои друг, който минава по тези пътеки.