Здравейте,
Не зная от къде да започна, тежко ми е, боли ме нямам си никого, родителите ми отдавна са ме оставили на произвола на съдбата.
Имам приятел, който бе всичко за мен, но сега след като разбра, че има вероятност да не мога да си имам деца, ми заяви чао, а и преди това не вървеше, само се караме.
Нямам си приятели, заминаха кои по чужбина, кои в друг град, опитах да завържа познанства чрез интернет, но мъжете на които се натъквах, искат само секс, плашат се от интелигентни и красиви жени.
С 2-ма си пишехме дълго време и уж бяхме приятели, после си разменихме снимки и те спряха да ми пишат без обяснение, а аз сам хубаво момиче едва ли ги е стреснал видът ми.
Моля ви кажете ми какво да правя, побърквам се сама само вкъщи, искам да общувам с хора да се развивам да сам щастлива!