Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Самота
“Бъди моето момиче, моята любов...” - 2
От: Емо, 19.07.2003
Всяка жена е парченце изкуство. Тя може да бъде и муза, и фея, и вещица, може да омагьоса съзнанието, може да те освободи от окови, а може и да те погуби.
Няма друг при вкус на реално блаженство в реалния свят, в който живеем от докосването до вълшебния свят на женствената емоция.
Това не е нещо, което може да осмисли нечие съществуване, не е нещо, което дефинира щастието, но това е възторг от живота, усещане, което ако не си изпитал все едно не си живял.
Това е, което наричам парченце изкуство...
Търся предизвикателството в една връзка - предизвикателството да започнеш, да пламнеш, да задържиш изпепеляващата любов и да възкръсваш от пламъците, ежедневно, ежеминутно...
Непрекъснато да чувстваш, че си жив и че си истински.
Без да се притесняваш от това или да чувстваш някаква вина, че си такъв или че си щастлив до безумие.
Искам заедно да крещим от радост и да викаме от щастие, а колкото до вината - в нея се съдържа всичко - като съставна част и като... оправдание.
Чакам да ми пишеш или телефонираш.
Нищо друго не мога да обещая освен една красива приказка... И много, много топлина и емоции.
Хей, от теб се очаква малко само за едно писмо и малко надежда - след това надеждата може да изчезне, но любовта вече съществува.
“Бъди моето момиче, моята любов...” - 1




