Животът ми изведнъж се обърна на 180 градуса

От 5 коментара0/5

Имам чуството, че всяка година животът ми става все по-самотен и тъжен.
Имам чуството, че всяка година животът ми става все по-самотен и тъжен.

Здравейте,

Пише ви едно едно 27-годишно момиче. Допреди 2 години животът ми беше като на много хора на моята възраст-работех в офис, живеех със близначката ми под наем, имах приятели. В един момент смених работата си и новите ми колеги бяха ужасни и не ме приемаха. Но по-големият проблем беше, че фирмата имаше големи кредити и вървеше към фалит. Аз виждах това и бях твърде уморена от смяна на различни работи, от мизерията, в която живеех поради ниската си заплата.

В този момент ми предложиха работа в чужбина само за лятото. Казах си-нищо не губя, уговорих да изляза в неплатен отпуск за няколко месеца и заминах.

Работата в чужбина беше добре-за първи път в живота си успях да спестя някакви пари и да съм наистина доволна от заплащането и за мен нямаше проблем да работя всеки ден без почивка само и само да спестя пари, защото знаех какво ме чака когато се върна в България. Там срещнах и един страхотен човек, с който обаче връзката ни е невъзможна, но който направи за мен неща, които никой друг не беше правил преди.

Времето мина и се върнах тук, обаче вече нищо не беше същото-загубих работата си,както се и очакваше, но освен това взеха квартирата, в която живеехме, със съдия - изпълнител от собственика и аз най-неочаквано се оказах без дом.

Моята близначка, с която споделях всичко и която дотогава мислех за най-близкия си човек, отиде да живее при приятеля си, който беше срещнала, докато мен ме нямаше. Изнесе се буквално и само моят багаж остана в квартирата, в която трябваше да се влиза със заповед, която издействахме по-късно. Дори не ме попита има ли кой да ми помогне с багажа ми, къде ще живея, какво ще правя-при положение че знаеше, че съм и без работа. Каза ми само, че при приятеля й няма място къде да спя или за багажа ми и се сети да ми звънне след 2 седмици, за да върна ключовете от квартирата, тъй като тя беше на нейна колежка. Почуствах се много предадена, но продължих напред.

След 2 седмици си намерих нова квартира и започнах да търся работа. Оказа се, че майка ми е болна от рак и правихме операция, след което аз я гледах. Близначката ми дойде само 1 път да я види. Няколко месеца по-късно пак заминах за чужбина, но за друга държава и когато се върнах, хората, които мислех за приятели от години, започнаха да се отдалечават от мен-един си хванал гадже, друг се оженил, трети просто не ти вдига телефона ей така. Оказа се също и че въпреки операцията майка ми има разсейки и й остава неопределено време живот и вече нищо не може да се направи.

Моята близначка замина с приятеля си за друг град и не си говорим вече повече от година, тя не ме потърси нито веднъж за това време. Мъчих се да си намеря свестна работа тук, но нищо не става и единственото,което ми остава е пак да отида в чужбина. Опитвам се да прекарвам повече време с майка ми, да правя жестове, за да я правя щастлива. Но животът ми стана доста тъжен без хора около мен-останаха ми само 1-2 човека, с които се виждам от време на време.

И най-вече ми е тъжно без близък човек, на който да мога да си споделям. Загубих спокойния си сън нощем, започнах да пия хапчета, за да заспя и въпреки това пак се будя нощем.

Започнах и да си взимам алкохол и да си пия сама пред телевизора, за да мога да заспя по-лесно. И като си помисля, че ще загубя и майка ми, не искам да си мисля как ще живея. Имам чуството, че всяка година животът ми става все по-самотен и тъжен. Тръгнах на фитнес, за да се занимавам с нещо, докато съм тук, защото без да работя, полудявам по цял ден вкъщи. Всъщност не знам дали търся някакъв съвет, защото надали има решение за това, по-скоро исках да споделя това, което ми е на сърцето.

Иначе аз пак ще замина нанякъде-просто нямам друг избор. Ако има някой друг от вас с подобна съдба, може да сподели.

5 коментарaДобави коментар »

ioannidis

От ioannidis19.03.2015, 20:04 ч.

Здравей, авторке, много съм трогнат от твоята история, и долу-горе знам какво ти е в момента, защото аз също имам проблеми, макар и не толкова големи като твоите, но пък са от друго естество... Ако искаш, можеш да ми пишеш на...

Виж всички коментари за "Животът ми изведнъж се обърна на 180 градуса".

Още истории от "Споделено"

Обичам приятеля си, но ми се иска малко разнообразие в този живот

Обичам приятеля си, но ми се иска малко разнообразие в този живот

Здравейте на всички, които четат и споделят своите истории понякога тъжни...

Преживях го!

Преживях го!

Имах приятел близо две години, по необясними причини се разделихме. Изсипа ми се...

Кофти тръпка

Кофти тръпка

За да започна отнякъде трябва да кажа, че бях отличен ученик и доста примерен, но...