Лош късмет или приятелска завист...?

От 15 коментара0/5

Сещам се за израза "С каквото се похвалиш, без него ще останеш. Щастието обича тишината!" Аз не се хваля.
Сещам се за израза "С каквото се похвалиш, без него ще останеш. Щастието обича тишината!" Аз не се хваля.

Здравейте... доста съм объркана пишейки тези редове... Но, няма с кого друг да споделя... Не съм вярвала в проблема със завистта... Знам, че е един вид негативна енергия, но нали ако не вярваш си недостижим? Все още не искам да вярвам, но като, че ли достига до мен... И то не е от кой друг а от приятелките ми...

Дълго отказвах да мисля тези неща... но едно последно събитие взе връх над здравия ми разум. Не че има кой знае за какво да ми завиждат... Но... тя тревата в градината на съседа май все по - зелена стои... За себе си мога да кажа, че малкото благини, които имам са плод на много труд и жертви. Нищо не ми е дошло на готово. Приятелките ми са силно по течението на живота, което е свързано и с малко по - нисък житейски статус. Уж... нищо фрапантно. Всичко започна преди година и половин а...

Срещнах идеалният за мен мъж... Този, който търсех цял живот... Бях влюбена и глупава... споделих с тях... чувствах ги като сестри, аз съм едно дете, винаги съм била самотна преди тях... те започнаха да ми говорят, че той не е за мен, че нищо няма да се получи... Че не съм му на нивото... :(

На няколко пъти ме злепоставиха "уж случайно" във фейсбук... Наистина нищо не се получи. Не потърсих вина в тях. Даже си казах сигурно са били прави... просто аз съм наивница. След това започнах нова работа. Бях много добре. Когато ме попитаха съвсем наивно казах кол ко много ми е ОК. Не съм се хвалила със заплата и подробности. Просто споделих, че съм щастлива и коя е фирмата в която работя.

Една седмица по - късно, ме съкратиха от там защото обемът на работа намалял. Месец по-късно от бивша колежка разбрах, че някой е говорил неща за мен, където не трябва. Неверни неща. Лице в лице тази приятелка каза, че било случайно. Просто ме била споменала без да иска, но не била казала такива неща... Започвайки нова работа бях малко депресирана и се дистанцирах. Срещнах друг мъж. Не беше толкова идеален, но бяхме щастливи. Мълчах си за всичко като мишка. Реално имах вече това усещане за завистта им и просто ги избягвах.

Липсваше ми да имам приятелки. Но бях по - добре. Той ми предложи брак. Разхождахме се щастливи из града и просто... попаднахме на тях. Изглеждаха сякаш се радват за мен.

Настояха да се видим да празнуваме... Като пълна овца приех. Сложих си един червен конец за всеки случай. Всичко мина нормално, изглеждаше като аз да съм се филмирала нещо... Две седмици по - късно се разделихме с моя човек... Много лошо стечение на обстоятелствата за което и двамата не сме и мислили до този момент. Просто много лош късмет... Започнах да не им вдигам телефона и да не отговарям на съобщения. Отново се дистанцирах.

Събрах останките си. Продължих напред. Запознах се с нови хора. Весела компания с която пътувахме из страната и в чужбина. Аз пак се скатавах. Не си ползвах фейсбука, не си вдигах телефона. Съдбата обаче отново ме срещна случайно с една от моите приятелки... Когато ме попита къде ще ходиш за празниците исках да я излъжа... Да кажа че няма да ходя никъде. Но нещо ми щракна и реших да тествам тази моя теория. Казах и че ще пътувам до Гърция с едни приятели. Съответно къде. Тя каза, че искрено ми завижда... Но, не с лошо чувство. Пожела ми приятно изкарване.

Последва обаждане от моите приятели, че колата се е скапала неочаквано и ремонтът ще отнеме много време... и пропадаме с транспорта? Съответно с ваканцията, която планирахме... Стана ми много кофти. Не защото няма да отида до Гърция. А защото се надявах, че въпреки, че споделих това мое намерение, то ще се осъществи и аз няма да се тревожа за това, че хора, които приемах, като семейство ми носят негативи... волно или неволно... Когато се запознахме с тези приятелки, аз бях тъжна, нещастна и самотна. Тяхната подкрепа бе от голямо значение за мен. Но, сега имам чувството, че те само така ме харесват... И само така искат да ме виждат...

Трудно ми е да приема, че е възможно. Не искам да ги отписвам от живота си... Но... и не виждам какво би подобрило тази ситуация? Има и много други подобни неща, които пропускам в тази история. Стои ми едно болно такова... Не вярвам, че го правят нарочно. Но, съсипват всеки щастлив мой момент...

Дали се заблуждавам? Греша ли мислейки си тези неща? Възможно ли е просто това да са стечения на обстоятелствата? Всеки път? Защо няма проблеми когато те не знаят нищо за мен? Искаше ми се червеният конец който нося да беше помогнал поне в някои от тези случаи... за да си останем приятелки... Но за мен си остава факт, че всяко щастие, което споделя с тях го губя...

Сещам се за израза "С каквото се похвалиш, без него ще останеш. Щастието обича тишината!" Аз не се хваля. Но, не мога и да споделям, защото го губя. Не за всички хора е така. Сигурна съм. Не разбирам с какво съм по - различна? Защо когато споделя, че съм щастлива губя всичко....? Освен ако не споделям с подходящите хора... ? и в това да е проблема...

15 коментарaДобави коментар »

Елита

От Елита15.10.2016, 21:36 ч.

Въпросът според мен има две страни: факти и интуиция. Ако в цялата схема има и само един неоспорим доказан факт, че те те саботират дори само една от тях е напълно достатъчно да ги игнорираш. Интуицията също никак не е за...

Виж всички коментари за "Лош късмет или приятелска завист...?".

Още истории от "Споделено"

Щастлив финал

Щастлив финал

Здравейте,Чета отдавна историите публикуване тук. Е ... ето че и аз реших да пиша....

Лицемерието и приятелите

Лицемерието и приятелите

Здравейте! Много често чета историите тук, но до сега май не съм публикувала...

Незнам какво да правя?

Незнам какво да правя?

Здравейте, незнам точно как да започна, но ми е трудно. Той е най-щастливото нещо,...