Моят коледен подарък

От 36 коментара0/5

Разбрах къде са ми грешките, научих си урока, и вече мисля че е късно за да ги поправя..
Разбрах къде са ми грешките, научих си урока, и вече мисля че е късно за да ги поправя..

Здравейте. От дни и седмици ме измъчва нещо, което не ми дава мира. Превзело е ума ми, съня, и всичко останало. Обсебена съм - от един човек ,от един мъж....
Ще ви разказа за него, за нашата приказка. Всичко беше толкова хубаво, но твърде хубаво ,за да продължи. Срещнах го в социалните мрежи. В периода на раздяла с мъжа ми. Не исках никой, но той се появи. Започнахме да си пишем. Всеки ден, всеки час, секунда. Говорехме си, пращахме си снимки.

Всеки ден, като се събудех имах добро утро, и всяка вечер лека нощ, и сладки сънища с мен..

Пращаше ми стихотворения,измислени за мен. Казваше ми че няма търпение да ме види, да ме целуне,да ме прегърне, и всичко останало,ако аз искам,а аз исках Харесахме се. Стояхме до късните часове и си пишехме, говорехме.. Той е в чужбина. От моя роден град е. Не съм го виждала, но познавам приятелите му и роднините му.

Още от начало ми каза, щом се искаме толкова много, вземам ти билет и идваш при мен.. Аз не исках,няма как да тръгна просто така. Казах му той да дойде, да се видим, и след това ще решим какво ще стане с нас..

Един ден ми прати дата, аз от начало не разбрах за какво става въпрос. Каза ми това е датата в която ще дойда, за уикенда при теб, за да те видя.. Аз не исках , толкова рано още.. Дърпах се бях наранена, объркана, и не вярвах на всичко, което ми казваше..

Имаше дни в които му казвах, че няма как да стане нищо между нас, и да спрем.. Той винаги се държеше мило с мен, и ме успокояваше, че вс ще е наред, че не вс мъже са едни и същи, да му повярвам. Беше полудял по мен.. Той е разделен с жена си, има син.

Разпитваше ме за моята дъщеря, искаше да я види, да говори с нея, да дойде за Коледа, и после да тръгнем заедно при него да караме всички нова година. Аз той синът му, и дъщеря ми.. Казвах му ти ела, и после ще решим.

Взе си билет за 24 декември, за 6 дни да се прибере само и само да се видим.. И двамата нямахме търпение. Всеки ден брояхме дните, до срещата ни.. Изгаряхме от желание, за нашата първа среща, и какво ще се случи между нас. Толкова много се искахме..

Денят дойде, той пристигна на Бъдни вечер. Прибра се в родния ни град, и на другия ден щеше да е при мен.. Казваше ми аз като съм тук, и знам че си на 100 км от мен,ще зарежа вс мои близки, и може да се видим още вечерта на същия ден.. Аз излязох на дискотека с приятели. Той не спираше да ми казва, ти си там, аз тук, не може така, искам да те видя веднага.. Аз също исках да го видя веднага на секундата.. Казах му искам както съм тук, да се обърна и да те видя.. Нямаше как да тръгне, след като е пил, и няма шофьор за колата му..

В продължение на няколко часа, пишехме и говорехме по този въпрос. Каза ми искам да имаш батерия на тел си само това, ще те изненадам..

Беше тръгнал. Аз бях толкова развълнувана, и щастлива, не можех да си намеря място от вълнение. През това време говорехме, питах го къде е, а той не ми казваше.. Телефона звънна за пореден път.. Аз изтичах навън към коридора, с тел в ръка, тъкмо да вдигна и  той пред вратата.

Подминах го и се обърнах, за секунди.. Беше той човека за който копнеех. Никога няма да забравя тази среща.

Той се усмихна, прегърна ме и ме целуна.. Бях щастлива, много щастлива.

Той беше моят подарък за Коледа, аз неговия. Всичко бе като приказка..

Влязохме в дискотеката. Не спирахме да се радваме един на друг. Танцувахме, той ме вдигаше, целуваше ме, прегръщаше ме.. Нямах цигари, говори с сервитьорката плати и за да ми даде нейните, и да мога да пуша.. Обърна се настрани, направи ми от салфетки роза, поздрави ме с любимата ми песен. Всичко това са дребни детайли, но за мен означават много.. След това отидохме на хотел.. Имаше подарък за мен. Един плик с панделка, аз от вълнение я скъсах, за да видя какво ми е взел..

Имаше бельо, секси бельо, каза че ме е преценил и със сигурност са моят номер, и да ги пробвам как стоят..

Правихме най - хубавия секс.. Всичко беше толкова хубаво. Мечтаехме за деня в който ще се видим, и ще заспиваме,и ще се събуждаме двамата, че няма да си пишем добро утро, и лека нощ, а ще си го казваме...

На другия ден излязохме да обядваме.. Показа ми подаръка за дъщеря ми, а бях казала да не взема нищо.. Прибрах се за малко вкъщи.. Излизахме, вечеряхме с бутилка вино.

Нооо аз развалих всичко.. Както всичко беше наред, аз си казах какво правя, той утре няма да е тук, може би няма да го видя повече.. Започнах да се държа гадно с него, казах му че няма смисъл, че ще си тръгне, и може би няма да го видя, тъй като за толкова бързо, аз нямаше как да си оправя вс и да тръгна с него.. Той беше мн ядосан, каза ми щом това искаш, аз се прибирам, сигурна ли си, аз казах да..

Прибрах се вкъщи, без обясне ния, без нищо. А той отиде на гости при негови роднини. Писах му, че в мен е проблема, че не му вярвам за вс което ми казва, че съм объркана, че ме е страх. Той ми се обади, каза ми имаш няколко минути, да се оправиш, и да излезеш с мен на кафе.. Аз се съгласих.. Направихме си снимки. После пред нас, се целувахме и искахме да правим секс в колата, както си бяхме обещали, още преди да се видим

Навсякъде и на всяко място

Направихме го, никога не съм правила толкова страхотен секс

Той трябваше да тръгва, аз не го спрях.. Каза ми ако искам да тръгвам с него, и да съм с него на рождения му ден и до 30, нали заради мен е дошъл..

Аз се отказах отново, той тръгна аз се прибрах вкъщи

По-късно и двамата искахме да сме заедно. Казваше ми аз дойдох и зарязах вс заради теб, сега е твои ред..

Аз му казах, искаш ли ме. Да искам те, тук сега и веднага. Казах му че ще го направя, намерих кола с приятели, и след няколко часа бях при него.. Чувството е невероятно. Когато го видях отново, и че направих вс възможно за да съм при него. И двамата бяхме щастливи.

Всичките му приятели казваха, това ли е момичето ти, заради което беше в др град заради нея, това ли е твоята жена. Той им казваше да това е жена ми, моето съкровище.. Прибрахме се в тях.. Бях два дена при него, през който се дразнехме, карахме, и пак се сдобрявахме. Аз нямах никакви дрехи, и реших да си взема билет и да се прибирам. Той не каза нищо. Не ми каза остани с мен, а аз исках да го чуя..

Изпрати ме, и от тогава вс се промени. Държеше се студено с мен. Каза ми аз дойдох заради теб, какво остани, мн ясно че искам да си с мен през оставащите дни, защо да ти го казвам, ти щом така реши, аз не мога да ти се налагам..

Вечерта след 12 му беше рождения ден, беше сам и пиеше сам. Звънеше ми, каза че аз трябва да съм при него сега, защо съм направила така. На другия ден през целия ден, се надяваше да го изненадам и да отида при него.

Аз не го направих, и съжалявам много сега..

Сутринта на др ден, той тръгна, надявах се да го видя за последно но нямаше как. Полета му бе отменен, говорехме но вече вс беше различно, държеше се с мен като приятел.. Беше толкова близко до мен, и толкова далечен.. Беше в хотелската стая сам исках да го видя, но заради влошените пътни условия нямаше как. Тръгна си, беше далеч, мн далеч...

Нямаше вече мило, нямаше вече нищо. Отдръпна се от мен. Аз го упреквах, че не ми каза, да остана, обиждах го, обвинявах го, че не ми каза нищо.. Имаше моменти и дни, в който му казвах че той е виновнен. После разбрах и осъзнах, че аз направих всичко той да се държи грубо с мен.. Нямаше лека нощ, нямаше добро утро. Аз умирах за него, а той вече не.. Сега е същото, пише ми от време на време, не говорим вече..

Исках направя и невъзможното да съм с него отново.. Но той не казваше нищо, нямаше как да го накарам насила да ме повика, и да ми даде още един шанс, че съм била объркана, че не съм знаела какво искам. Той ми каза, помисли си от къде дойде вс това, ти какво направи и аз защо се държа така с теб вече.. Знаех че аз съм виновната, но не можех да върна времето назад, заради моята не сигурност.. Сега не спирам да мисля за него, сънувам го, в мислите ми е всяка секунда, като обсебена съм..

Съжалявам толкова много, и се обвинявам.. Искам си го, но за него вече не съм не знам... Пиша му постоянно, знам че се натрапвам, но не мога да не му кажа какво мисля. Той не ми отговаря, или пише без обяснения, не ме иска, но се държи добре, казва че ме разбира и до там.

Не спирам да мисля за него, как да го забравя, вс бе толкова хубаво с него.. Толкова мечтани думи, действия и накрая аз развалих всичко.. Не знам какво да направя, ако ми каже да отида при него, ще зарежа всичко, за тази луда и побъркваща любов. Всички ми казват, че тр да живея за мига, да не мисля, че там ми е грешката.

Не съжалявам че го срещнах, той беше моят коледен подарък.. Искам го толкова много, но човек каквото сам си направи... Моля ви дайте ми съвет, от тук нататък какво да правя, имам ли шансове да съм с него.

Аз знам че когато и да се върне, ще ме потърси, сигурна съм, а до тогава... Казах му че ще го чакам, че не искам друг.. Но това ме побърква, тъжна съм, не мисля за нищо друго...

Искам да го пусна, събуждам се и казвам край, не му пиша по цял ден, и накрая не издържам и започвам да му казвам че ми липсва, че го искам..

Разбрах къде са ми грешките, научих си урока, и вече мисля че е късно за да ги поправя..

36 коментарaДобави коментар »

buba_v

От buba_v22.03.2017, 16:12 ч.

Авторката,какво се случи с теб,оправих а ли се нещата?

Виж всички коментари за "Моят коледен подарък".

Още истории от "Споделено"

Кога да спрем да вярваме в мечтите си ?

Кога да спрем да вярваме в мечтите си ?

Нуждая се не толкова от съвети, аз сама зная кое е правилното и кое не / поне според...

Какво трябва да направя с живота си?

Какво трябва да направя с живота си?

Здравейте.Искам да споделя с вас какво ме мъчи. На 21 съм, имам връзка от 3 години,...

Избрах да дишам и да ми харесва

Избрах да дишам и да ми харесва

Пиша тази история защото отчаянето не ме напуска от доста време насам... Цял живот...