Обикновена история

От 9 коментара0/5

"Той е плейбой и проявява (или демонстрира) интерес към мен само в нетрезво състояние."
"Той е плейбой и проявява (или демонстрира) интерес към мен само в нетрезво състояние."

Здравейте! Пише ви една представителка на племето на срамежливите, събрах смелост да се разпиша с моята история, понеже трето мнение по моя въпрос няма да ми е излишно. На тези, на които им се чете, предоставям дългата версия, останалите могат да прескочат на предпоследното изречение :)

Надълго: Въпросният Той е приятел на приятели и с него започнахме да се движим в обща компания. В началото не ми направи кой знае какво впечатление, но с времето взе повече да ми допада. Още в зората на нашето запознанство ме покани на парти у тях, на което ми направи впечатление, че ако случайно искам да предприема някаква офанзива спрямо него, ще трябва да се наредя на опашката – т.е обожателки не му липсват. Впоследствие подразбрах, че доста честичко си мени приятелките и си направих изводите, че нашият човек е плейбой и не ми трябва да се занимавам с него. Пък и все си мислех, че ме възприема като една от компанията, без някакво особено отношение.

В последно време последното ми убеждение взе малко да се разклаща. Оставям на страна, че винаги за здрасти и чао получавам една  чудесна, гушкаща прегръдка от него, плюс в бонус целувка по бузата. Въпреки че дълго време не се бяхме засичали, той отново ме покани у тях на празненство. След цялата веселба и пр. на раздяла си получих дежурните прегръдка+целувка като после той ме задържа така “прегърната” и ме пита ще се видим ли пак скоро. Аз смутолевих нещо от рода, че съм все в университета и може там да пием кафе. И за десерт и аз го целунах по буз  ата, явно окуражена от алкохолните изпарения. После той пак ме прегърна и ме задържа така. И понеже раздялата се проточи, аз се откопчих и си взех очите. После нищо.

Следващата ни среща беше на рождения ден на един от общите ни приятели. Бяхме в заведение и в началото с него седяхме доста далеч един от друг. По едно време излязох с няколко приятели навън на по цигара и тъкмо се прибирахме и той излезе. Аз останах за компания, бях само по блуза на студа, той ме пита не ми ли е студено и сложи ръка на кръста ми. Пък аз заговорих за футбол :) Като влязохме неговото място беше заето и той седна при мен, после трябваше да се смести, за да направи място и седна още по-близо до мен и честите случайни докосвания бяха неиз  бежни. За една снимка пък останахме дълго и продължително прегърнати, защото фотографа не се оправяше с техниката. И при цялата тази идилия като решихме да се изнасяме да танцуваме, той каза, че няма да дойде, защото бил уморен и никой не можа да го придума. После пак дни на затишие.

За последно пак бяхме с приятели. С него си седяхме един до друг на един диван и с броя бири се скъсяваше и разстоянието помежду ни, но пък си говорехме на безобидни теми, а от време на време го оставях героично да ми отвори бирата с подръчни материали. По някое време, незнайно как, ми дойде креативната мисъл да му открадна цигарите, за да го дразня. Той успя да си ги върне – в него момент аз бях права до него, а той си седеше, той ме дръпна, аз паднах отгоре му, той си прибра цигарите и ме пусна поживо-поздраво.

Накрая на вечерта се прибирахме заедно  , той избра да пешачка до по-далечна спирка като го питах ще ми прави ли компания. Като се разделяхме сбогуването пак се проточи -  някак се стигна се дотам, че той  взе да ме гъделичка  и щипе, при което аз не му останах длъжна, почнахме да се гоним по улицата и да се кикотим. Проявите от детската градина бяха прекъснати от ненадейната поява на един познат. Аз  се направих на шега, че съм сърдита на моя човек, задето така подло ме гъделичка и просто си отпраших в моята посока. И така. Оттогава пак нищо.

Накратко: той е плейбой и проявява (или демонстрира) интерес към мен само в нетрезво състояние.

Въпросът: струва ли си да се мъча да постигна нещо повече с него и имам ли въобще шансове или по-хубаво да карам напред.

9 коментарaДобави коментар »

valari68

От valari6820.08.2013, 01:30 ч.

аз предпочитам подобен тип мъже,макар че бързо се влюбвам и после ми е много криво,но пък повярвай-хубавия секс винаги ме мотивира и зарежда с хубави емоции,който си вадя от кутията със спомени,когато ми е криво,можеш да...

Виж всички коментари за "Обикновена история".

Още истории от "Споделено"

Загинали чувства

Загинали чувства

Здравейте,Случайно попаднах на това е-списание и видях Вашите истории. Защо да не...

Губя ли си времето? Ще реши ли да се разведе някога или ще си живеем така, което мен не ме устройва?

Губя ли си времето? Ще реши ли да се разведе някога...

Преди две години започнах работа в една фирма. Колегите ми бяха страхотни хора. Помагаха ми в началото докато навляза в работата, разбирахме се чудесно.

Болка от нещо недовършено

Болка от нещо недовършено

Преди 3 години я срещнах, тя беше най-хубавото нещо в живота ми! Бяхме щастливи и...