Истински истории

Изпрати своята история

Rozali.com » Истински истории » Споделено

Вина

От: Vinovnata, 24.03.2005

Здравейте, много пъти мислих да ви пиша, но така и не се решавах да споделя историята си и да поискам съвет. Имах повече от две годишна врзъка, но аз отидох да уча в друг град и отношенията ни се поохладиха и започнахме много да се караме, той (Х.)само повтаряше, че се караме понеже се обичаме, но аз се изморих от това, бях нещастна, но не предприех нищо, защото си мислех, че го обичам и се надявах нещата да се оправят. Малко след като се преместих се запознах се едно момче(М.), с което започнахме да излизаме само като приятели. М. знаеше, че си имам приятел и за това не предприемаше нищо повече. Чувствах се добре с него и наистина се забавлявах и постепенно осъзнах, че започвам да го харесвам, но все още не се решавах да скъсам Х. , защото знаех, че много ще го нараня, а аз не исках той да страда. Но един ден, като че ли съдбата се намеси, изпратих смс на Х. който беше предназначен за най-добрата ми приятелка. В смс-а пишеше, че започвам да се влюбвам в М. и че ме е страх да скъсам с Х. Беше ужасно изпаднах в паника, не знаех какво да направя и как да постъпя, и което беше най-лошо бях сама далеч от приятелите си, нямаше кой да ме подкрепи или посъветва.
Приятелят ми беше много разочарован от мен опитах се да му обясня да му кажа , че нищо не се е случило, но той тогава не искаше да слуша.След като се поуспокои след известно време говорихме и той ми каза, че ми прощава и иска пак да се съберем. Аз обаче реших да се разделим , макар че той ме убеждаваше, че нещата ще се оправят и ще сме щастливи заедно, аз вече не вярвах в това.
Знаех, че той ме обича истински, но не можех да се самозалъгвам повече. Да,имам чувства към него, но те не са толкова силни, а и той ми е първата любов и не мисля, че чувствата ми някога ще изчезнат напълно. Няколко дена след като се разделихме аз говорих с М.и той ми призна , че ме харесва , започна да се държи по-съвсем друг начин, който всъщност ми харесваше. Но всичко това стана толкова бързо, казах му че искам да поизчакаме , защото не съм готова и най-вече, защото изпитвам ! вина към Х. И така вече така да се каже ходим, но аз все още се чувствам изключително виновна, страх ме е как ще реагира Х. като разбере, знам че ще го нараня още повече , а не искам . Заради това и не мога да се отпусна напълно към М., чувствам се виновна, мисля си че не постъпвам правилно и че е много грубо от моя страна няколко дена след като съм се разделила с приятеля си да тръгна с друг.
Моля ви да ми кажете нормално ли е да се чувствам толкова виновна и трябва ли да се отпусна и да продължа напред.

Още истории от "Споделено"

Новини


Реклама