Не търся съжаление

От 9 коментара2/5

Здравейте!

Не искам да омаловажавам болката на тези от вас които са решили да споделят тук но някак си проблеми от типа “обича ли ме или не”, “заряза ме, а после искаше да се съберем пак”, “иска да живеем заедно, но без брак, а мен това не ме устройва” - според мен не са чак такава болка за умиране.

Това са по скоро детски проблеми или неща за които отдавна е трябвало да спрете да се ръководите от общественото мнение. Да не говорим за случаите когато се връщате при приятелите си с които сте се разделили само защото ги съжалявате - повярвайте ми - това е 1 от най - големите грешки, които 1 жена може да направи - да ходи с някой когото съжалява (аз самата съм го правила и мога да кажа че такива връзки още от самото си начало са обречени).

Но стига с поученията! Знаете ли какво е наистина психическо натоварване (а понякога и физическо) - да сте женени (на семейните дами е ясно, че работата вкъщи никога не свършва) да работите на 3 смени по 5-6 дни (а понякога и по 7) в седмицата и да се опитвате да завършите висше (та макар и задочно). Да не говорим че живея в град на 100 км от София (където учех)и всяко ходене до там ми отнема време и пари (парите никога не са ми стигали въпреки че работя но не за това ми е думата).

Думата ми е за това, че аз съм човек, който като се заеме с нещо се опитва да го направи колкото се може по – добре, но и Херкулес да си - малко хора ще издържат дълго с “3 дини под 1 мишница”. А като за капак на всичко и мъжа ми си беше научен от работа - на масата или в леглото и от леглото - на масата или директно на работа + периодични обиди и обвинения към моя милост, че не съм си гледала семейните задължения, че съм мързелива и т. н.

Някой ще попита защо съм се омъжила за него тогава, но истината е, че колкото и дълго да ходиш с някой преди сватбата - никога не можеш да го опознаеш напълно и не можеш да предвидиш как ще протече семейният ви живот.

В крайна сметка това лято успях да се дипломирам (с цената на доста разходи и на няколко нервни кризи ) и започнах да успокоявам нервите когато изникна друг проблем - цикъла ми закъсняваше с 2 месеца и мислех, че съм бременна, но като отидох на лекар - оп - бая големичка киста + поликистозни яйчници.

Честно казано никога не съм била особено въодушевена от идеята да имам деца, но и да знаеш, че е съмнително дали изобщо ще имаш - това е по – лошо. Да не говорим, че вече бях наречена “ялова” от мъжа си за когото се предполага, че трябва да е до мен и да ме подкрепя, а не да ми съсипва нервите още повече.

Но както и да е! Благодаря на всички, които са ми изчели мрънканията и се извинявам за липсата на запетайки и точки – “повредата е в моя телевизор” (ха - ха)...

9 коментарaДобави коментар »

Kakavida

От Kakavida13.01.2006

Мерси на всички за коментарите дори и на тези които са ми се ядосали докато са ми чели писмото! Макар да не можах да схвана защо толкова са ми се издразнили - защото знаят че съм права за *детските проблеми* както ги...

Виж всички коментари за "Не търся съжаление".

Още истории от "Споделено"

Споделено

Споделено

Здравейте , искам да ми кажете дали по-долу написаното Ви се струва нормално или...

Как да помогна на съпругата си?

Как да помогна на съпругата си?

Здравейте уважаеми читателки. Казвам се Димитър, от Пловдив съм на 37г. Женен съм...

Научих си урока :)

Научих си урока :)

Здравейте (:Бих искала да споделя моята история,която изживях наскоро. Не търся...