Не търся съжаление

От 9 коментара2/5

Здравейте!

Не искам да омаловажавам болката на тези от вас които са решили да споделят тук но някак си проблеми от типа “обича ли ме или не”, “заряза ме, а после искаше да се съберем пак”, “иска да живеем заедно, но без брак, а мен това не ме устройва” - според мен не са чак такава болка за умиране.

Това са по скоро детски проблеми или неща за които отдавна е трябвало да спрете да се ръководите от общественото мнение. Да не говорим за случаите когато се връщате при приятелите си с които сте се разделили само защото ги съжалявате - повярвайте ми - това е 1 от най - големите грешки, които 1 жена може да направи - да ходи с някой когото съжалява (аз самата съм го правила и мога да кажа че такива връзки още от самото си начало са обречени).

Но стига с поученията! Знаете ли какво е наистина психическо натоварване (а понякога и физическо) - да сте женени (на семейните дами е ясно, че работата вкъщи никога не свършва) да работите на 3 смени по 5-6 дни (а понякога и по 7) в седмицата и да се опитвате да завършите висше (та макар и задочно). Да не говорим че живея в град на 100 км от София (където учех)и всяко ходене до там ми отнема време и пари (парите никога не са ми стигали въпреки че работя но не за това ми е думата).

Думата ми е за това, че аз съм човек, който като се заеме с нещо се опитва да го направи колкото се може по – добре, но и Херкулес да си - малко хора ще издържат дълго с “3 дини под 1 мишница”. А като за капак на всичко и мъжа ми си беше научен от работа - на масата или в леглото и от леглото - на масата или директно на работа + периодични обиди и обвинения към моя милост, че не съм си гледала семейните задължения, че съм мързелива и т. н.

Някой ще попита защо съм се омъжила за него тогава, но истината е, че колкото и дълго да ходиш с някой преди сватбата - никога не можеш да го опознаеш напълно и не можеш да предвидиш как ще протече семейният ви живот.

В крайна сметка това лято успях да се дипломирам (с цената на доста разходи и на няколко нервни кризи ) и започнах да успокоявам нервите когато изникна друг проблем - цикъла ми закъсняваше с 2 месеца и мислех, че съм бременна, но като отидох на лекар - оп - бая големичка киста + поликистозни яйчници.

Честно казано никога не съм била особено въодушевена от идеята да имам деца, но и да знаеш, че е съмнително дали изобщо ще имаш - това е по – лошо. Да не говорим, че вече бях наречена “ялова” от мъжа си за когото се предполага, че трябва да е до мен и да ме подкрепя, а не да ми съсипва нервите още повече.

Но както и да е! Благодаря на всички, които са ми изчели мрънканията и се извинявам за липсата на запетайки и точки – “повредата е в моя телевизор” (ха - ха)...

9 коментарaДобави коментар »

Kakavida

От Kakavida13.01.2006

Мерси на всички за коментарите дори и на тези които са ми се ядосали докато са ми чели писмото! Макар да не можах да схвана защо толкова са ми се издразнили - защото знаят че съм права за *детските проблеми* както ги...

Виж всички коментари за "Не търся съжаление".

Още истории от "Споделено"

Поредната история

Поредната история

Моята история е до болка позната на повечето от вас,тя е банална,тривиална и...

Кошмар наречен живот

Кошмар наречен живот

Здравейте, аз съм човек на 20 години и сам отчаян. Живея с двамата си братя и баба си...

Съботна жена

Съботна жена

Събота е – средата на Януари. Отиваме на дискотека в “Ел корасон” с няколко...