Не знам защо Ви пиша сега, може би искам други да не преживяват моето нещастие.
Накратко: завърших средното си образование през лятото на 2001 год. Започнах работа при един познат на братята ми. В края на лятото аз трябваше да замина за София, кcдето бях приета в елитната и единствената на Балканите академия-Национална Спортна Академия. Заминах, но тогава вече аз и моя работодател се обичахме и пред мен стоеше дилемата - треньорската ми кариера или любовта ми. След 4 месеца разделена от любовта ми аз реших, че сме създадени един за друг и се върнах при него във Варна.
Той беше на 30, а аз на 20. Какво ни очакваше никой не знаеше.
Треньорката ми, която ми беше като майка се възпротиви. Въпреки всичко ние държахме един на друг.С нея аз се скарах много лошо и вече не се виждаме, за което страшно съжалявам - все едно останах без майка.
И започнаха проблемите един след друг. Може би трябваше още в началото да го спомена, но моя любим имаше връзка с друга жена, която трябваше да приключи в момента, в който заживеехме заедно. Жената още живее у тях ,а аз вече 2 г. продължавам да живея по квартири заради любовта ни - без приятели и дори без най-близките ми. Сама се издържам, вече работя и на 2 места, но за него това няма значение. Близки и приятели ме изоставиха заради него и това,че напуснах академията.
В крайна сметка аз бях сама, а той беше човека, който каза върни се, защото те обичам. Искам дете от теб и семейство, в което да го отгледаме. Детето се появи и тогава дойде още по-голямото нещастие - накараме да махна моето първо дете.
Мразех го, но той беше обещал че веднага след това ще имаме и друго.
Тъкмо щял да посъбере някой лев, а и другата щеше уж да си заминава.Лъжи и само лъжи,от които страдах само аз.Така вече 2г.аз му вярвам и го обичам ,а той не дава и пукнат грош за мен. Вчера го заплаших че го напускам за стотен път, а той нищо. Накрая му казах че отивам при другата да й кажа за нас, а той взе че ми опря нож в гърлото и каза, че няма да ми разреши да направя това, т.к. по този начин щяла съм да го вкарам за дълго в затвора.
И аз го напуснах, той продължава да твърди, че ме обича, но и не отстъпва.
Трябва ли да продължавам да страдам заради него и странната му любов, питам аз?
А аз го обичам толкова много, че не мога да живея без него. Той е живота ми, денят и нощта ми. Страдам много,а той не отстъпва.Знам,че и той страда или поне така мисля.
Продължавам с надежда,но не знам до кога ще издържа