Да започна с една история която много пъти сте чували, една история която може би сте изживели. Обръщам се към вас за да ви разкажа моята история която започва така "СЪРЦЕТО ИМА ДОВОДИ КОИТО РАЗУМА НЕ ПОЗНАВА".
Аз съм жена а той е мъж, разликата между нас бе разделния хоризонт между небе и земя, хоризонт които не ги събра за дълго, хоризонт разделил две съдби.
Запознах се с него случайно, както обикновено съдбата повелява, аз сам на 17 а той на 45 колко години ни делят ,той изградил кариера, създал семейство а аз коя сам -момиче от гимназията изпълнено с мечти,и така срещите ни се нижеха неусетно месец след месец, и накрай година в която сме се виждали 12 пъти, и малко по малко изживях първата си любов, първата си обич към мъж, забравяйки за себе си, рушейки мечти, идеали и стремежи, и като неписано правило всеки човек е егоист, дали от чувство за самосъхранение или от друго.
Човешката съдба е такава единствено в любовта си ние хората забравяме за себе си, дори това да ни доведе до съзнателна гибел, затова и хора обичащи се срещат се по малко заради ценностите на материалното и без морално време е.
ЕДИН МЪЖ ЕДНА ЖЕНА ГОТОВА ДА МУ ДАДЕ ЦЕЛИЯ СВЯТ И ДА ПОЛОЖИ ЗВЕЗДИ В КРАКАТА MУ, А ТОЙ НЕВЕРНИКА ЗАСЛЕПЕН ОТ СВОЙТА ВЛАСТ И БОГАТСТВО, ДА НЕ ВЯРВА ЧЕ ТОВА Е ОБИЧ ПРЕД ОЧИТЕ MУ.
Дали наистина хората заместиха любовта с богатство или в светът хората намират за болест това чувство,и не вярват че го има.
ВЪПРОСА МИ Е КЪМ ВСИЧИ ЧИТАТЕЛИ ДАЛИ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ, И АКО Е ТАКА ЗАЩО НЕ ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА КОЯТО НИ СЕ ДАВА.