Къде е щастието?

От 21 коментара4/5

Отдавна давам мнения и коментари по различните истории в Розали и наблюдавам разискването на теми за това къде е щастието, каква е ролята на опита за щастието и други такива неща. Та така реших да ви разкажа моята история, която е малко странна за възрастта ми, но пък чрез нeя искам да ви разкажа къде аз намерих своето щастие.

И така ще започна с това, че съм на 18, омъжена и бременна в 9-я месец. За това защо съм се омъжила толкова рано ще стане дума по натам, но искам да кажа на момичетата на моята възраст, че не им препоръчвам да се женят толкоз рано. И да започвам.

Винаги интелектуално съм изпреварвала възрастта си и сигурно затова бързо натрупах опит в живота. Когато бях на 15-16 години аз не излизах с момчетата около моята възраст, защото ми се струваха деца, а и ме вълнуваха други теми, по-интелектуални от най-новата компютърна игра. И така аз излизах с момчета на по 25 до към 28. Но те за мен бяха просто цел, просто да си докажа, че мога да го сваля и да ги накарам да тичат след мен без да им давам секс или кой знае какви надежди.

И странното беше, че те тичкаха около мен като кученца, защото аз давах надежда когато има нужда, но бързо и бягах. Ха знам, че не ви се вярва как момиче на тази възраст го постига, но истината е, че си имах добър учител-майка ми, която винаги ми казваше никога не давай онова което мъжете искат най-силно.

А колкото до представите ми за любовта те бяха, че не е нужно да я търсиш, тя сама ще дойде, дето им една приказка чаках сляпата неделя. Бях си сложила маската на непукист и си бях ОК. И както си живеех така ден за ! ден, с приятелки по кафета и разиграване на момчета, съвсем неочаквано и по най-неочаквания начин дойде сляпата неделя.

Аз бях на 16, той на 29-много сладък, с хубава кола(тогава това ми направи впечатление), с хубава професия, интелигентен. И аз обаче бях решила, че и този ще потичка след мен и ще го разкарам, но той се оказа по-различен.

Той беше толкова мил, нежен, наивен, без никакъв опит с жените и толкова искрен, че направо си мислех, че не истина, че съществува такъв мъж, който не мисли само за секс. Е сигурно се досещате, че тръгнахме и се влюбихме.

Той ми беше първия аз на него също, точно като в приказка, която продължава и сега. И така ходихме година и половина, вече знаехме, че след като завърша ще се оженим. Само че не всичко стана точно така.

Неговата най-голяма мечта относно работа беше да работи в чужбина по специалността си и в един прекрасен ден той получи тази работа и трябваше да тръгне след 2 месеца, а и да решим какво правим с нас. Малко гадно се получи, защото аз трябваше да взема решението, а имаше 3 варианта, а и не бях завършила още гимназия.

Вариант едно - да тропна с крак, да кажа няма да дойда с теб(демек на този етап да се оженим)и ти оставаш тук, защото той щеше да остане, ако го бях направила. Но при този вариант знаех, че ограбвам чужди мечти и че много егоистично, и че колкото и да ме обича рано или късно ще си даде сметка че е така и ще ме изостави.

Вариант 2 беше да му кажа да върви, но щеше да ми е гадно и обидно, че не е избрал сам да остане и връзката щеше да се разпадне, а пък да знам, че той е човека за мен и аз жената за него.

А вариант 3 беше да се оженим да заминем и аз да се напъна като частна ученичка да завърша. Искам само да отбележа, че и нашите и той ми бяха казали ти решаваш. И така аз избрах третия вариант, правилния, защото сега съм много щастлива.

Имам най-нежния и грижовен мъж и бъдеш татко, успявам да си взимам изпитите и да уча в чужбина едновременно, имах възможност и да си взема сертификата, който ми позволява да практикувам любима си спорт като професия навсякъде по света.

Мога да кажа, че при мен с това мое решение в момента! съм много по-напред от моите връстници, но пак казвам не е хубаво да се жените на тая възраст.В момента дори имам амбиции дори да запиша висше психология или етнология, защото за мен семейството е най-важно, но образованието и кариерата също не ги поставям на последни място.

Аз вярвам, че ще успея, защото винаги успявам къде по-лесно къде с повее усилие, но винаги успявам.

А щастието за мен е именно това да виждаш плодовете от своя труд, да виждаш, че живота ти има смисъл и че ти се усъвършенстваш все повече.

Благодаря за вниманието просто реших да споделя и един вид да изкажа моето виждане за щастие.

21 коментарaДобави коментар »

Asiana

От Asiana10.09.2006

Много хубаво си направила, аз също се омъжих рано и завърших висшето си образование докато дундурках бебето си. Сега имам нормална работа и дом, само се надявам нещата да се пооправят финансово, за да си позволим още...

Виж всички коментари за "Къде е щастието?".

Още истории от "Споделено"

Проблем с интригантка

Проблем с интригантка

Здравейте,нуждая се от вашите съвети и помощ. Аз съм на 21 години и може би ми...

И сега накъде?!

И сега накъде?!

Чета коментарите и си мисля, че единствено вие добри хора бихте могли да ми...

Какво се случва?

Какво се случва?

Какво се случа, когато си на 30 и нямаш връзка, дори не и сериозна или несериозна....