Любов ли е това?

От 64 коментара3/5

Моята история започна преди три години, когато с една приятелка случайно се засякохме с нейния шеф и неговия приятел, и за да не говорим на пътя решихме да отидем някъде другаде. Качихме се двете в джипа на "приятеля" и отпътувахме към едно тихо и спокойно градче. Там се настанихме в една механа. Сигурно сме стояли повече от 6 часа- пийвахме си и се забавлявахме. Беше ми наистина приятно, не усетих как мина времето прекарано с "Него"- той беше женен, той беше голям, той беше от този тип мъже, на които винаги съм се възмущавала, как изневеряват на жените си без капка съвест. Мразех даже и момичетата които се занимаваха с женени мъже, аз им се подигравах, за мен те бяха ограничени и глупави жени, които не осъзнават какво причиняват на другата, онази която с трепет чака съпруга си нощем.

Но ето аз също се опияних от неговия чар, от думите които ми говореше, не той не беше никак глупав, цял живот се е борил сам и е постигнал адски много, скъпата му кола, ласкавите му дрехи, огромната къща и елегантната му съпруга, са част от неговия живот, но сега в него бях и аз, на мен това ми хареса.

Обожавах дните прекарани с него, харесваше ми да споделям моите проблеми, а той като много по- възрастен от мен винаги намираше правилния изход, беше ми забавно с него, аз се чувствах истински желана така както никои друг не ме беше карал да се чувствам.

Винаги съм излизала с млади момчета, но никога не съм намирала подходящото, чувствах се глупаво с тях не намирах обши теми, не ми бяха интересни, а когато се появи ТОЙ запълни празнотата на любов, да на любов, аз се влюбих в него с нетърпение чаках дните, в които можехме да прекараме заедно. Не исках да бъда с никой друг, исках да бъда само с него, той ми беше достатъчен, не ме интересуваше неговото семейство или пък хората, въпреки че сме били потайни винаги.

Никога не ме е залъгвал с празни приказки от рода, че ще останем завинаги заедно или пък само двамата, аз самата не исках да го чувам, беше ми добре така, та аз все още учех когато той се появи в моя живот, но кога изчезна?

Изчезна в момента в който синът му се влюби в мен, да точно така се получи, запознахме се съвсем случайно с него в една дискотека, след като вече бях станала любовница на баща му. Той е година по- малък от мен, същинско копие на баща си, приликата им е поразителна, но не само на външен вид, а и по говор, по действия и всичко останало.

След тази вечер той започна да ми звъни, искаше да се виждаме, искаше да бъде с мен, уговаряше приятелките ми, правеше ми малки подаръчета и ми ги пращаше, аз не се държах студено, наистина не го отблъснах напълно, мислех си как той е по- добрия вариант, защото с него имам бъдеще, а с "таткото"- никакво, но всъщност коя съм аз че да избирам между баща и син, представяте ли си само не незнам даже как го пиша това, чувствам се мръсна и няма с кого да го споделя, но не това е всичко малкия споделил на баща си, че е адски влюбен в мен и че иска да е с мен, тогава той се отдръпна, искаше да ме остави за да бъда със сина му, каза че така щяло да! бъде най- добре за всички, но аз не бях съгласна, аз не обичах сина, аз бях влюбена в бащата не можех да причиня на никого да страда заради мен и аз си тръгнах оставих ги и двамата.
Малкия продължи да упорства, но нищо,не можех да бъда истинска с него при положение, че вече бях една от любовниците на баща му, как се забравя това, как ще бъда с него у тях при положение, че вече там съм била с баща му. Но малкия не знаеше това, не можеше да разбере защо аз не искам да бъда с него и това още повече засилваше неговото упорство.

Докато накрая аз си намерих друг, трети, не исках да заставам повече между баща и син, ами ако малкия разбереше...Та този с когото започнах да се виждам е и настоящият ми приятел вече година сме заедно, за него това е нещо като сън,още от малка той ме преследваше, просто искаше да бъде с мен,наистина го показваше и доказва както и сега любовта си към мен,виждам искрицата му в очите когато сме заедно, с мен той е щастлив, знам го, усещам го.

Но дали наистина и аз се чувствам така, в момент в който се чувствах объркана и търсех някаква сигурност намерих него той също е доста по-голям от мен, но поне е свободен няма нито жена, нито деца, имаше си една приятелка която остави веднага щом разбра, че аз вече съм готова да бъда с него.

Наистина съм сигурна в него, приятно ми е да сме заедно, но точно тази сигурност и спокойствие които той ми предлага ме насищат. Той е от типа "идеален съпруг" нито пие, нито пуши, а съм сигурна че не ми е и изневерявал. Обсебен е от своята работа, а свободното си време иска да сме заедно. Просто наистина той няма някакъв "кусур" просто е добър, живял е доста и сега е дошъл момента в който търси спокойствие и семейство, иска да има деца и жена, но как мога да му дам аз тези неща,аз съм още малка, не се чувствам готова за такава сериозна крачка, но не мога да съм с него и да му губя времето, знам че за в бъдеще аз ще имам всичко и къща и семейство, но дали къщата ще бъде дом, ако остана с него.

С всеки ден осъзнавам как не съм търсила просто приятел, а съм търсила този на когото бях любовница. Защо настоящият ми приятел не е като него? Защо не ме изслушва и не ми дава съвети по същия начин по който го правеше и другия? Защо не ме кара да се чувствам истинска?

А Господи помогнете ми аз обърках всичко, обърках живота си. И сега започнах работа на хубаво място и с хубава длъжност имам и служебен тел. И бившият ми любовник разбра, не се бяхме виждали с него вече повече от година, когато преди три месеца не ми звънна служебния тел. и не чух неговия глас.

Беше "той" оххх от кога исках да го чуя отново, зарадвах се адски, поприказвахме си, всеки набързо сподели как е и накрая той ми предложи да се видим.

Няколко нощи не можех да спя незнаех какво да правя, по- точно знаех че не трябваше да се забърквам отново с него, но го направих една вечер той ме открадна и прекарахме отново заедно,почувствах се като в сън,като в онзи сън който започна от преди три години, беше страхотно, говорехме си страшно много,всеки сподели на другия как се е чувствал през времето когато не сме били заедно. Пита ме за новия ми приятел каза,че настина той е страхотен човек, познават се, двамата имат общи взаимоотношения в бизнеса. И така след тази вечер последваха и много други откраднати нощи, много лъжи и измами и този път аз бях тази която изневерява, не само "любовницата".

Но нещата отново загрубяха малкия- "синчето" също не се отказа преди месец се видяхме и той пак искаше да се виждаме сега пак продължава да ми звъни.

Разбирате ли къде се набутах пак,отново съм застанала между бащата и сина, но този път още по-лошо,замесен е и трети. Незнам на къде да продължавам не искам да оставя приятеля си, аз вече напълно съм приета от неговото семейство, говорим си за деца, правим ремонт на един негов апартамент, който мислим да направим дом, не мога да си тръгна от него, да разбия живота му, той самия ми е казвал, че ако някога това се случи няма да може да го преживее, знам че наистина той ме обича, а аз изпитвам адска тръпка от "татенцето" хубаво ми е с него, а синчето е още малко и него го очаква друга съдба в която аз със сигурност няма да присъствам , рано или късно ще ме забрави.

Но какво да направя аз???? Дали трябва да продължавам по същия начин, сигурна съм че ще имам много хора които ще бъдат шокирани от моето писмо, но искам да споделя с някого объркания си живот моля ви споделете с мен някакво мнение, лесно е да ме обидите и нагрубите, но е трудно да ми помогнете, въпреки това очаквам някаква помощ.

64 коментарaДобави коментар »

Ni

От Ni13.07.2006

Vsushnost,Tsvety,i az sum dosta kraina na momenti:)))))))) Ama taia istoria tuk mnogo me iadosa,napravo me izvadi izvun ravnovesie...kak moje da ima takiva plitkoumni jeni? A az se chudia koi im se vruzva na tia gotini chicheta!:) Az tvurdo viarvam v istinskia chovek,v chesnostta,a ne v parite i pohotta.

Виж всички коментари за "Любов ли е това?".

Още истории от "Споделено"

Нормално ли е това?

Нормално ли е?

Здравейте на всички!Аз съм едно обикновено момиче на 21 години, искам да Ви п...

Антилогика

Антилогика

Здравейте!:) Често чета това списание. Реших да напиша и аз нещо, не за да се...

Исках просто мъж до мен с когото да споделям живота си,  приятел.

Искам мъж с когото да споделя живота си

Искам да споделя моята история. Точно преди година се запознах с един мъж в сайт за запознанства. Аз съмна 46, а той на 52.