Бях осемнадесет годишен, бях хубав млад човек влюбен до полуда в своя съученичка.
Ухажвах я постоянно но тя се държеше хладно с мен в началото. От долния курс имаше момиче което беше влюбено в мен, но пък аз не го обичах,беше Девствено, а и аз също.
Момичето от долния курс постоянно ме преследваше, но нямаше инициатива от моя страна, дори веднъж опитахме да го направим за пръв път но не се получи.
Скарахме се.
Няколко дни по късно съученичката в която бях влюбен ме покани на рожден ден. Направих го за пръв път с нея, приятелството ни продължи няколко месеца а след това тя пожела да се разделим, а на мен ми предстоеше казарма.
Преживях го тежко.
До излизането ми от казармата бях в депресия, служих граничар и цели две години не излизах в отпуск, такава беше службата. Когато се уволних момичето от долния клас вече беше завършило и вече беше жена и пак ме потърси.
Влюбих се от пръв поглед, дали защото не се бяхме се виждали,беше се променила много,беше вече на 19год. стройна и красива. Започнахме всичко от начало, вече не бяхме девствени и опитвахме всичко от секса.
Призна ми, че първия и мъж с който е била е бил разведен и я е изнасилил, а след това е правила и аборт и много тежко го е преживяла.
Както ми го каза “за пръв път , само веднъж и толкова мъка”, а след това е имала друг но за кратко.
Много ме заболя, плаках, отново изпаднах в депресия.
Обичах я много, но чувствах вината в себе си, исках я само за себе си, не исках да се беше случвало всичко това.
Мразех себе си, не можех да се примиря с мисълта че друг я е имал.
След няколко месеца тя забременя, поисках да се оженим.Направихме го без да питаме родителите си.
Сега вече съм на 40 имаме две деца, жилище, жена ми завърши висше образование още се обичаме като че ли по силно от всякога, но все още има моменти в които не мога да се понасям и си мисля какво ли би станало ако и аз я бях обичал когато и тя ме обичаше и преследваше.
В този живот има грешки които не могат да се поправят!