Това е история,разказана на мен от човек,който няма сили да я напише.Затова я предавам на вас така,както ми я разказа той.

Тя беше на 18 когато това се случи. Малка, невинна,непорочна. Приличаше на ангел,паднал на земята,за да вдъхва живот. Но очите и,тези тъжни очи ме пленяваха всеки път когато се взирах в тях. Една неописуема тъга струеше от тъмните очи на моят ангел. Незнаех каква беше причината. Исках да науча,но нямах сили дори да я заговоря.
Произхождаше от заможно семейство.От страни всичко изглеждаше ок.
Хубави,скъпи дрехи,хубав телефон,караха я и я взимаха от училище.Изобщо едно от онези момичета,с които не можеш да се запознаеш просто така.Странното беше,че тя не се надуваше.Не показваше по никакъв явен начин колко пари има.Това беше странно,защото повечето момичета,които познавах винаги се стремяха да се покажат,да ги забележат. Докато моят ангел просто стоеше там и въпреки всичко събираше всички погледи. Всичките ми приятели тайно мечтаеха да се докоснат до нея,просто да я заговорят,да са в нейната компания.Тя имаше малко приятели.С братовчедка и учеха в един клас.И двете бяха прекрасни същества. Мисля, че тя движеше само с нея.Можеше да и вярва,да разчита на нея.
Моята прелюдия към сладката болка на щастието започва от една студена зимна вечер.Бяхме излезли да се видим с моите приятели преди коледа.Отидохме в едно много яко заведение, където попринцип знаех,че тя ходи.Тогава бях на 20.Дори аз се учудвах как може да мисля за такова малко същество. Влязох вътре и я видях.Дълго мълчах и пиех алкохол докато накрая събрах смелост,отидох до масата и и просто я заговорих.В началото тя се смущаваше.Сладка руменина избиваше по страните и и това ме караше да се привързвам още повече към нея.Стояхме дълго и си говорихме. На следващия ден пак,и на по следващия,така мина седмица,две,три.
Все още виждах тъгата в очите и,а тя не искаше да ми каже какво я мъчи.
Една вечер, лятото,бяхме вече на морето.Събрахме се цяла компания и запалихме огън на плажа.Беше романтично,тайнствено, обичах да гледам как огъня осветява лицето и и различните оттенъци я правиха невероятно красива.Прииска ми се да я прегърна,да я утеша. Да премахна тази тъга която я измъчваше,а мен два пъти повече. Хванах я за ръката и я заведох на едно по-отдалечено място на плажа. Гушнах я и я помолих да ми разкаже. Започнах да я целувам,желаех я. Желаех я толкова силно.Тя не ме отблъсна,но не направи нищо, не отговори на целувката ми.Аз продължих да прокарвам ръце по тялото и,по тази мека,гладка кожа,пареща,сладка път.Когато вдигнах поглед и я погледнах в очите се втрещих.
Очите и бяха празни,пусти,в тях нямаше живот.Уплаших се.Никога не я бях виждал такава.Имах чувството,че пред мен стои мъртвец в живо тяло.Попитах я какво става,тя не отговори.Попитах я отново,молих я да ми каже.Тя стоеше там,безмълвна,с мъртвешки поглед.
Разплаках се, притиснах я силно към гърдите си.Не спирах да я моля.Когато повдигнах главата и за да я погледна,видях сълзи.Тя плачеше,толкова тихо,толкова нежно и толкова горчиво.Видях тези сълзи,целунах ги,усетих соленият им вкус,примесен с цялата тъга която изпитваше тя.Не можех да се сдържа.Плаках с нея,не спирях да я моля да ми каже.Стояхме така много дълго време.

В един момент тя ме погледна с тези тъжни очи и ми каза "Ще ти разкажа...."
Следващият един час беше най-кошмарният в целия ми досегашен живот.Не помня колко пъти плаках,колко пъти удрях камъните с ръце докато не потече кръв от тях, колко пъти я поглеждах в очите и исках това да не се беше случвало никога.Тя ми разказа за тази тъга в очите си.
Когато е била на 16 една вечер когато се е прибирала от заведение близо до кооперацията в която живее са я спрели трима мъже. Искали са и огънче,за да си запалят цигара.Тя им е дала и в този момент са я хванали. Повлекли са я в някакво мазе,в някакъв мръсен вход.Изнасилвали са я подред.Гаврили са се с нея толкова жестоко.Тя е била девствена.Буквално са разкъсали вътрешностите и.
Оттогава живеят в строго охранявана къща извън града. Близо до нея винаги има бодигард. Пазят я като очите си.
Но травмата която са и нанесли не може да бъде забравена.Тя страда ..............Не минава и ден без да мисля за нея.Страх ме е да я докосвам.Страх ме е да не я нараня.Искам да и покажа, че страстта може да бъде нещо прекрасно.Но не мога да направя нещо,което да я накара да си спомни.
Започнах да ходя по леки момичета,за една вечер,защото желанието за секс в мен е много силно. Не и казвам,за да не я заболи. А и те са само,за да задоволя нагона си.Така издържам да съм близо до нея без да искам интимност.
Опитвали сме много пъти ,но винаги когато започна да докосвам тялото и виждам този празен поглед,онази мъртвешка студенина. И всеки път когато това непознато същество се изправи пред,в гърдите ми напират сълзи,които не мога да спра.
Боли ме,но не мога да живея без нея.Тя е неповторима,уникална,тя е ангел........