Преди няколко години имах връзка с един мъж (момче).Аз живеех в провинцията, той е от София.
Още от самото начало той много ме харесваше и винаги,когато идвах на гости при една моя приятелка в София, той от някъде разбираше,че съм в града,откриваше ни и ни водеше по заведения, насам-натам,само и само да прекара малко време с мен:-)
Да си кажа честно,тогава не го харесвах.
Бях си в моя град с приятелки и се сетих ,че той има имен ден. Звъннах на мобилния и му честитих.Той толкова много се зарадва, едва ли и до сега някой е бил толкова щастлив ,че ме чува.
След седмица той дойде на гости с приятели от Сф. Така започна всичко между нас.....
Бяхме заедно малко по-малко от година.
Но беше като в приказките...Чувахме се по 4-5 пъти на ден по телефона ,пишехме си писма(не по ел.поща, а истински на хартия).
Всеки уикенд бяхме заедно в София или той идваше в моя град.
Тогава аз бях на 19, той на 24.
И аз не знам какво точно стана в един момент ,но изведнъж всичко между нас рухна... Не си го обяснявам,не знам... А аз точно правих планове да се местя да живея с приятелка в Сф.
Разделихме се ,а аз 10 дена след това наистина заживях в София с една приятелка.Наехме си квартира,намерихме работа.
Така стоят нещата и до днес.
Него не го бях виждала, не го бях чувала 3 години. През това време смених няколко гаджета, от време на време чувах разни неща за бившия си приятел от наши общи познати. Когато разбрах,че е заживял с едно момиче,напълно го изключих от съзнанието си.
Да.Но това лято съвсем ненадейно и повече от изненадващо,той се появи в работата ми.
Вярвате ли,че като го видях да влиза през вратата все едно виждах някакъв призрак от миналото.
Говорихме общи приказки, разменихме тел.номера.
В последствие той започна да ме търси от време на време,но аз все бях нещо ангажирана (имам си сериозна връзка). Но един ден нямаше какво да правя вечерта и му звъннах,още преди аз да предложа да се видим,той вече ме беше попитал свободна ли съм по-късно,аз казах,че да.
Вечерта ме взе от къщи,отидохме в готино заведение,говорихме много за моя и неговия живот.А,когато ме закара до нас,ме целуна....
Тази целувка,тези няколко минути в мислите и на двамата запрепускаха спомени, спомени...
(за него знам,защото той ми каза)
От тази вечер мина повече от месец. Пак няколко пъти се разбирахме да се видим, но все на единия му изникваше нещо.
Така и не се видяхме 2-ри път.
А аз сега много често си мисля за него...
Чудя се, дали и той си мисли за мен?
Моите приятелки са на мнение,че "малко му трябва ,за да е отново с мен".
Но той живеее с жена...
Аз имам сериозна връзка...