Все така ли ще е?

От 14 коментара3/5

Здравейте, от както ви открих се опитвам да намеря сходна история с моя живот, ама май все не се получава. Пиша ви защото искам да споделя за това което ме тревожи, живота който ме убива и хората които ме карат да бъда нещастна.

Израстната съм в малък град, в разведено семейство по скоро липсата на такова. От малка се научих на труд, разбрах какво е безпаричие и още когато бях в гимназията осъзнах колко различен и ужасен е моя живот. Разбрах какво е предателство, лъжи и т.н.

Семейството ми ако мога така да го нарека никога не е било опора за мен, а напротив само проблеми, злепоставяне и лъжи. Така станах на 21, зависима от антидепресанти за съжаление. Това много ме боли.

Ще мога ли да водя някога нормален живот? Преди година реших да сложа край на живота си в това градче, и заминах за по-голям град където реших че трябва да уча. Приеха ме задочно и заминах, започнах работа. Живота ми обаче не стана никак лек, напротив сега ми се струва ужасен въпреки таблетките които редовно пия. Може да съм студентка, да работя, вече да се издигам дори, но като че ли клеймото разбито семейство ще ме преследва винаги. Та дори и с мъжете не ми върви. Преди 9 месеца на работа се запознах със него, той е с 12 години по-голям от мен. Началото беше невероятно, но всяко начало има и край.

Мислех че ме обича, бяхме непрекъснато заедно месеци наред, но...дойде моментът във който започна да се държи с мен като с даденост, да показва безразличие и незаинтересованост. С една дума краят идваше. Не ми е за първи път да ме зарязват, но ме боли,че съм сама, та дори няма кой да ме обича освен майка ми а тя е много далече от мен.

Боли ме че трябва да издържам и двете ни,защото тя не може да работи и никой си няма идея колко е трудно , да уча и да нямам никаква опора в живота, та дори нямам на кого да споделя мъката си. Всички ли ще ме предават цял живот? И докога ще е все така?

Извинявам ви се драги читатели за отегчителните мисли, които ви споделих, но всеки има нужда да сподели мъките си, може и да му олекне на човек..

14 коментарaДобави коментар »

Beba

От Beba13.04.2007, 09:45 ч.

Изобщо не бива да се спираш и да се замисляш или да анализираш ситуацията. А ако все пак го направиш-кажи си:Браво на мен-сама издържам и себе си и майка си и се оправям без ничия помощ защото съм силна.Спри да се...

Виж всички коментари за "Все така ли ще е?".

Още истории от "Споделено"

Не мога да отказвам?!

Не мога да отказвам?!

Здравейте! Моята история, която искам да споделя с вас и да прочета вашите мнения...

Писна ми

Писна ми

Ох,това жените сме големи кучки. Омръзна ми вече от интригантки и завистници, или...

“Фикс идея!”

“Фикс идея!”

Здравейте, Много съм объркана, не защото не знам какво да правя, а как да го...