Здравейте!
Много ще се радвам ако някои от вас прочете това което имам да кажа !!!

Тука съм да говоря за моята любима, красива, и единствена страна за мене-България. Това е държавата която ми отнеха, с най голяма наглост. Кой ми я отне? Знам ли, бях малка-не разбирах...:(
Гордея се, че там съм родена, че там съм живяла, че български говоря. Но защо ли сега съм далече от най-милото? Може би защото не разбирах какво ставаше?! Сега съм далече, боли ме сърцето, но нищо не мога да направя...
Едва сега разбирам какво е България за мене, когато съм я загубила-но не завинаги!
Няма по хубаво кътче в целия свят от България. Приемете го. Не разбирам защо всички искат да се изнасят от нашата прекрасна страна!?
Не, недейте, не напускайте най-милото което имаме!!!
Вижте, дори и далече от България, тя пак си ми е в сърцето.
Няма месец, няма ден, няма час, няма минута без да не мисля за България.
Всичко хубаво нещо свързвам с нея. Не може да се отрече, че има бедност, че има много лоши работи в България в момента, но аз пак я обичам.
Боли ме като чуя как наркоманията, убийствата, и обирите се увеличават с всеки изминал ден, боли ме, че ние българите сами затриваме държавата си...
Ако ние сами не си помогнем, никой друг няма!!!
Всичко може да ти е добре извън България, да имаш пари, къщи, коли и какво ли още не, но има празнота в сърцата ни, не само в моето, на всички които са далече от България.
Помагайте си, не се мразете, с омраза няма нищо да постигнем!!!
Каквото и да става, Аз Ще Се Върна!!!
Трябва И Искам!!!
Българка до край оставам!
В България съм родена, и там ще умра!!!
Някои ако не е съгласен с това което чувствам нека пише на емейла!
А за тези които се интересуват, на 15г съм, живея в САЩ в момента...