Болката си остава

От 233 коментара2/5

Здравейте,

Мисля си, че моята история сигурно ще повтаря много от историите, поместени на тази страница. Но мисля, че ако напиша нещо поне малко ще се поуспокоя и ще почувствам, че ще има хора, които поне със съвет и някоя дума ще ми помогнат.

Аз съм обикновено момиче от малък град. В София дойдох преди 4 години. С много труд и препятствия от финансов характер успях да завърша висшето си образование. В София си намерих работа по специалността, дори и на работното си място открих човека до себе си. Той е софиянец и учудващото е,че ме разбира - не ми натяква, че съм от провинцията, не ми мърмори. Дори напротив - стои твърдо до мен, подкрепя ме, стимулираме да вървя напред, да уча още ако желая. С него си живеем на семейни начала от 2 години.

В началото на 2007 г. решихме да се оженим - вече си мислихме за дете и сметнахме и двамата, че това си е естествена постъпка от наша страна. Аз си смених работата в началото на февруари 2007 г., той също. Живеем заедно с баща му в един апартамент, майка му е починала. След като казах че, че сме решили да се женим се почна екшъна - родителите от двете страни започнаха да се месят - трябвало да има сватба, трябвало да се поканят всички роднини и сума ти още щуротии. ВСеки от тях говореше и даваше акъли, но никой от тях не си мръдна пръстта, за да ни помогне за нещо.

И така понеже и двамата бяхме на нова работа не можехме да излезем в отпуска и тичахме след работа и в почивните дни. Ние искахме малка сватба, на която да присъстват най-близките ни роднини и някои приятели - постигнахме го след адски много скандали и разправии. Работата и на двама ни е много напрегната и натоварена. Тръгвахме си от там не по-рано от 19,00-19,30 часа. И вместо като се приберем да се успокоим вкъщи баща му започваше отново да вика и да се налага.

Въпреки всичко ние двамата успяхме да се наложим и сватбата си я направихме както ние искаме. На самия ден на сватба всичко вървеше идеално, но най-накрая ни спря полиция, когато се прибирахме вкъщи. Станаха едни разправии и скандали и мъжът ми и свекър ми прекараха нощта в полицията. Само аз си знам какво ми е било.

Все пак когато на другия ден мъжът ми се прибра се поуспокоих. Бяхме решили да ходим на Турция за няколко дни и това ни помогна да се поуспокоим. Съпругът ми също много трудно преживя този край на сватбения ни ден - но както и да е - нещата не могат да се върнат.

След като се върнахме от Турция започна отново ежедневието ни - всеки ден на работа от тъмно до тъмно, вкъщи разправии със свекър ми докато след около месец-месец и половина се случи нещо страхотно - разбрахме, че ще си имаме детенце. Толкова много го бяхме искали и двамата - бяхме супер щастливи и всичко лошо беше забравено. Но изглежда, че аз бях слаба - на работа напрежението беше огромно, като се приберях нервите продължаваха. Бях стигнала до състояние, в което не можех да спя, от най-малкото нещо започвах да се нервя и да викам. За капак на всичко след две-три седмици след хубавата новина направих спонтанен аборт.

 Всички ми казват, че не съм виновна, че не трябва да се обвинявам и ,че самата природа си е казала думата, но все още не мога да го приема. На всичкото отгоре понеже ми бяха болничен и не бях на работа една седмица след като ми изтече изпитателния срок работодателят ми започна да ме манипулира със спонтанния ми аборт. От него бяха минали 3-4 седмици, аз ходех като зомби и нищо нямаше смисъл. Трябваше да правя нещо, за да не полудея и да не си мисля глупости от сорта да се самоубивам и подобни. И в този момент работодателят ми започна да ме манипулира със спонтанния ми аборт - това просто преля чашата!

 Не бях излизала в отпуска от 3 години-почивах само по 2-3 дни, през които учех за изпити. Напуснах и вече три седмици съм без работа. Отидох си две седмици при моите родители и мога да кажа, че това ми подейства доста добре. Малко се поуспокоих, разбирам, че проблемът ми е именно аборта. С толкова много неща съм се преборвала в живота си, но не мога още да се преборя с това -все си мисля, че аз съм виновна - трябваше сигурно да напусна по-рано, за да не се товаря така и да мисля повече за бременности си и за себе си - просто незнам. Бях като побъркана тогава. Не можех да мисля - ходих по лекари, търсих помощ и нищо не се получи.

Сега се чувствам празна. Добре, че съпругът ми е до мен и ме подкрепя.

Почивката, която си давам и в момента наистина ми помогна - проумях, че трябва да продължа напред, но като видя майка с дете и сърцето ми се свива. Сега си търся работа, ходя по интервюта, но болката си остава. Всички ми казват, че съм здрава, че трябва да се успокоя ако искам да стана отново майка, но аз продължавам да се обвинявам, че аз съм виновна.

Моля ви ако някой може да ме посъветва нещо или поне да сподели нещо от този сорт,за да мога да го преодолея по-бързо.

Благодаря Ви!

233 коментарaДобави коментар »

Светла

От Светла05.10.2007, 14:26 ч.

Момичето е загубило детенце,преживяло спонтанен аборт, а разни тука коментаторки седнали да коментират кой е баш-софианец и кой провинциалист. Кой е по-велик и прочие тъпотии...Не е тука мястото. Срамота е точно тук в...

Виж всички коментари за "Болката си остава".

Още истории от "Споделено"

Дали все още има чувства?

Дали все още има чувства?

Това се случи преди десет години. Тогава бях на 18 и срещнах въпросният, него, с...

Такъв е живота

Такъв е живота

Здравейте приятели, Често влизам в сайта и чета различни истории и ето че реших...

Апел  към хората ходещи по гадатели!!!

Апел към хората ходещи по гадатели!!!

Случайно попаднах при този ходжа Адем и горчиво съжалявам. Научил е няколко трика...