Това е историята,на едно обикновено и неопитно момиче.
Става дума за моя приятел, за човека с който легнах за първи път. Той е по-голям с 6 години от мен, не е дете, страхотен човек по характер, поддържа външния си вид и има най-чаровната усмивка, която съм виждала! С него се познаваме от малки, но бяхме само познати до преди 8 месеца. Може тогава да съм постъпила глупаво и детински, знаех с какъв човек се захващам и все пак го направих. Той не взимаше момичетата на сериозно, искаше и даваше удоволствие, не показваше никакви чувства.
Отначало и с нас беше така, виждахме се по 2 пъти в седмицата и това ни стигаше. Винаги говорехме ли говорехме, понякога разговора ни беше просто монолог от моя страна, той винаги се съгласяваше или мълчеше.
С всеки следващ ден се влюбвах все повече и не можех да се примиря с такава връзка. Ние винаги се шегувахме един с друг и сякаш бяхме повече приятели отколкото гаджета. Не е ставало и дума за любов, знаех как седят нещата, той можеше да ме смени с друга кукла, по-сладка и по-добра от мен.
Постепенно освен обичайното "много ми е хубаво с теб" и "липсваше ми", нещата се задълбочиха, както казах аз се влюбих в него.
За първи път изпитвах толкова силни чувства, но той продължи по същия начин. Не посмях да призная чувствата си, много пъти намеквах за тях, но не се получаваше, започнах да се отчайвам, исках да се разделим, като приятели.
Бездушието му за някои неща ужасно много ме нараняваше. Не съм имала такива периоди да не ям или да не спя, но последната мисъл преди да заспя и първата след като се събудя беше за него, дали е добре и дали да не опитам още веднъж, да му дам шанс. Постоянно мислех за него, всичко ми напомняше за него, не можех да се примиря че се влюбих и загубих толкова лесно любовта.
Обвинявах себе си, че съм слаба и безволева. Това самоизтезание продължи няколко месеца.
Накрая изстинах окончателно към него, времето лекува както казват хората... Но преди около 2 месеца, той пак започна да ме търси и ми казва че ме обича, че аз съм специална за него и иска да започнем отначало.
Не сме се виждали за тези два месеца. Към него имам само уважение и някаква неопределена слабост, може би през цялото време съм заблуждавала себе си и не го обичам, незная! Но се страхувам, как да го погледна в очите и ако наистина той е повярвал в мен, в любовта, как да му кажа че вече нямам нищо към него? Та нали той ще е по-жесток със следващата и повече няма да повярва на никоя... Не мога да направя това, но и не мога да го лъжа!
Това е моята история, най-обикновена и банална сигурно...
Как да постъпя?