Изгубена душа

От 45 коментара4/5

Не знам защо точно в този момент реших да споделя историята си.Не знам и от къде да започна..защото тя е толкова объркана...и дълга..На 30 години съм.Имам един разбит брак зад гърба си..които се опитвам да приключа вече от 2 години.Имам и дъщеря-на 7.

Омъжих се много млада..не познавах добре съпруга си..беше типичната студентска история..за чиито край никой не беше помислял.Сега като се връщам към този момент си мисля,че всичко е било заради желанието ми да "избягам" от родителите си.Майка ми е изключително властен човек...за нея правилната форма на възпитание беше с физическа разправа...От както се помня все ми се повтаряше,че съм най-голямата грешка в живота й.Отгледа ме майката на баща ми.

Детството ми премина в ужасни условия..с унижения..и с непрекъснатото желание да избягам.За това и казах "Да" на съпруга ми,без да се замислям..Той беше интелигентен..красив...забавен бохем..а на мен това ми харесваше.Не мога да кажа,че не ме е обичал..Но за неговото семейство не обичта,а семейните пари ме бяха събрали с него.Истината е,че когато се оженихме аз не познавах родителите му..и колкото и невероятно да е..изобщо и не подозирах за богатството му.

Две години по-късно се роди дъщеря ни.Кръстихме я на майка му..въпреки че тя не искаше и да чуе за внуче..Още в началото разбрах,че мъжа ми пие повече..но тогава беше простимо..

След като се роди детето,пиянските му истории станаха ежедневие..имало е случай,когато с дни не се е прибирал...а аз не знаех къде е..Непрекъснатите притеснения ме изстискваха напълно...имаше го и детето,което той не искаше да погледне...имаше я и майка му,която многократно ме е заплашвала и ми е поставяла въпроса за развод.В рамките на няколко години се отчуждих от хората..затворих се в къщи..

Колкото пъти съм се обръщала за подкрепа към родителите си...толкова пъти след това съжалявах,че съм го направила.На няколко пъти съм се опитвала да се прибера "У дома"..място,което очевидно ми се иска,но не съществува.Затова,когато се връщах при съпруга ми,се заричах да "стискам със зъби"..и да мълча.

Преди 3 години една вечер се прибра и ми каза,че повече не искал да сме семейство..имало друга жена в живота му...и той отивал да живее при нея.

Оставял ми апартамента,за да живея там с детето.Седмица по-късно се обади майка му и ми даде ултиматум да се изнеса.Беше януари..студено..а аз нямах достатъчно пари,за предплата на квартира..и за разходите по местенето.Изпратих с хиляди уговорки детето при родителите си.От тогава живота ми е ад.

Започнаха дела за родителски права,аз напусках работа след работа и бягах от град в град...опитвах се да намеря място,кадете да мога спокойно да живея и да гледам детето си.накрая за пореден път се опитах да се прибера при родителите си..не получих разбиране от тях...но нещата излязоха извън контрол,когато майка ми започна да ми посяга пред дъщеря ми и да ме обижда по възможно най-грозния начин...

Родителите ми живеят в малко градче..толкова бях охулена от тях,че ме беше срам да изляза...срам ме беше да се срещна със съседите на улицата..

Малцината,с който можех да говоря,ме съветваха да направя и невъзможното,но да се прибера при мъжа ми.Единствения ми изход тогава беше да се обърна за някакъв вид изход към свекърва ми.Ако някой можеше да ми помогне,то това беше тя.

И то не заради мен,а заради внучката й.Сега-година по-късно...детето е добре...учи в едно от най-добрите училища в града...задоволена е с каквото поиска...стана близка с баба си...усеща нейната подкрепа...И не знам дали си въобразявам..или наистина е така,но от майка,на мен ми нахлузиха ролята на прислужница и гувернантка.

Сега дори не мога да се скарам на детето си,защото насреща ми се хвърля заплахата "ще кажа на Маминка"..Стигна се до там,че съм длъжна да търпя среднощните посещения на свекърва ми.Когато не е в настроение и се прибира след поредния пиянски запой с приятелки не пропуска случай да дойде/вярно апартамента е неин,но аз му плащам сметките/и да ми обясни за сетен път как може да ме изгони...и какъв боклук съм за нея.

Опитвам се да търпя заради детето...но има моменти,в който просто не издържам...Това е само малка част от историята ми..и не знам до колко бих могла да бъда разбрана правилно..Но имам нужда от съвет...Вече се отказах да търся подкрепа...

Бих била безкрайно благодарна на всеки,който ми даде алтернативно мнение...защото аз вече наистина не виждам изход...

45 коментарaДобави коментар »

Alex_Pier

От Alex_Pier08.03.2008, 00:23 ч.

искам само да ти кажа благодаря

Виж всички коментари за "Изгубена душа".

Още истории от "Споделено"

Верният път?

Верният път?

Искам да споделя своята история,защото може би тук ще намеря отговори на...

Не намирам своя смисъл и път

Не намирам своя смисъл и път

Някой беше казал: "Не се отчайвайте, ако на 20 години не знаете какво искате от...

Къде е щастието?

Къде е щастието?

Отдавна давам мнения и коментари по различните истории в Розали и наблюдавам...