Аз не съм идеална. Отдавна съм разбрала, че идеални хора няма. Поставяш етикета „идеал” на някого, докато не го опознаеш. И след като хилядите пеперуди бавно излетят, етикетът се разлепва. И именно тогава осъзнаваш, че няма идеални хора, защото има различни от теб хора.

Аз съм млада. Красотата е нещо субективно, но по мъжкото внимание предполагам, че я имам. Завършвам висшето си образование с отличие. Мисля да запиша и второ. Живея сама, но съм в прекрасни отношения с родителите си. Имам собствена кола. Гордея се с десетките си приятели и прекрасната си кариера. За всичко си плащам сама. И за сметките и за дрехите. Имам приятел, който ме обича и за който повечето жени мечтаят.

Нека ви разкажа и една може би различна гледна точка. Чисто женска. И напук на всичко, доста манипулативна при все това. Имам приятел от 8 месеца, но го разбрах едва преди 2. Странно нали?

Според приятеля ми аз съм идеалната жена, това което винаги е търсил. И за всичко това си има логично обяснение. За да бъдеш идеалната жена, трябва да разбереш каква е идеалната жена през очите на един мъж. Да пуснеш женската кука и да седнеш на първия ред ,за да гледаш. Да гледаш и да го анализираш, всяка негова дума, всяка негова реакция. Отначало го опознах без да имам никакви интимни взаимоотношения.

Слушах го, гледах го, следях кога се усмихва, какво го радва и ядосва и знаех как да изиграя всичките си карти. Мечтаех си да имам такъв мъж до себе си и провалях всеки опит за връзка, който не покриваше критерия, който покриваше той. Но бе зает, а и работихме заедно. Една вечер спонтанността не издържа и не е необходимо да уточнявам какво се случи. Принципите от една страна и невероятното чувство от друга не ми даваха покой дни наред.

Напук на „Женската” природа след като приключихме да правим любов онази вечер аз реших да не бъда жена. Реших да стана, да се облека и да си замина, без обяснения, без фрази от рода на „Винаги съм чакала този момент”. Следващите дни влязох в роля. Ролята на жената, която няма да пита „Каза ли на приятелката си”, няма да праща целувчици по скайп и няма да напомня за себе си. Но бях и жената която правеше невероятен секс и вкусен омлет в 2 часа посред нощ, която винаги беше усмихната, имаше скъпи чаршафи и бутилка Бакарди в хладилника.

Жената, която не задаваше въпросите, които знаеше сама, че той си задава и до които трябваше да достигне без моя помощ. И стана точно това което очаквах. Той съпостави това което имаше, с това което получава и приключи 5 годишната си връзка. Оттогава задобрях в ролята си на перфектната жена. Оставях го да излиза с приятели в петък и събота вечер без да натрапвам присъствието си. Позволявах му да ходи на театър с бившата си.

Купувах му любимите еротични списания, когато купувах вестник. Не мрънках, не му повиших тон нито веднъж, обсъждахме темите, които го вълнуваха и не го занимавах с проблемите си. Посочвах му хубавите жени, по които да се загледа. Не го карах да ми плаща сметките и не се разсърдих когато не ми взе подарък на Коледа. Знаех какво иска в леглото и му го давах. И нито веднъж не чух, че аз съм неговата приятелка, жена, гадже или дори знак, че това е повече от секс. Нито едно любовно обяснение, нито едно обичам те. Но знаех, че го мисли.

Един ден не издържа и ми каза всички онези прекрасни думи, които всяка жена тръпне да чуе от втората среща. Зарадвах се защото знаех че не са изпросени. „Искам да градя нещо с теб”, „Искам ти да си човека”, „Ти си моят идеал”.... Толкова е лесно.....
Но толкова боли...

Боли когато знаеш, че това не си ти. Боли, когато знаеш, че си изгубила себе си докато ги дочакаш. Боли, защото знаеш, че си направила някого щастлив, но правиш компромис със себе си в името на нечие чуждо щастие. Аз искам подарък за Коледа, искам понякога да се нацупя, понякога да се оплача или да разкажа с подробности как ме е вбесила някоя колежка.

Искам и да излизам с гаджето си на дискотека в събота, искам да бъда ревнива отвреме навреме. Искам понякога аз да съм тази, която да избере къде да отидем на почивка.

Парадоксално е нали? Дори и да съумеем да бъдем идеалните жени за един мъж, това не ни прави идеални за нас самите. Защото тогава осъзнаваме, че сме изневерили на себе си и сме загубили същността си, някъде там между скъпите чаршафи и евтините еротични списания.