Здравейте отново приятели от Розали!
Преди време споделих с вас моята история тук и честно казано вдъхнахте ми кураж, за което искрено благодаря.

Това е моята предишна история: Как да престана да се страхувам от това преместване? .

Сега искам да споделя с вас продължението й.

Не сме се отказали с моя съпруг от преместването в друг град,но се появи едно ново обстоятелство в нашия живот което бих казала доста усложнява нещата.А то е че ще си имаме бебе.Това разбира се е чудесно,но и свързано с много отговорности.

Бебето беше планирано,не случайно,защото сякаш нещо ни липсваше вече.Но това означава,че сега ще трябва да мислим и за него при преместването.Става въпрос за София - там ще се преместим най-много до месец.А ние сме от средно голям град от Централна България.Аз ще раждам през август.

Решила съм да родя в нашия град,а не в София тъй като имаме прекрасна частна клиника,пък и докторката при която ходя е тука,а и не на последно място просто ще се чувствам по-спокойно в моя си град.

Евентуално 1-2 седмици след това ще отидем в София.Но тук изникват много въпросителни - първо с квартирата.Може да ви стори смешно ама ние нямаме представа кои квартали са добри за живеене и кои не.Имам предвид средна класа - не баровски.

Друго - трябва да си сменим личните лекари,и за детето да изберем педиатър - а как да стане това като нямам нито един познат човек в София на когото да се обадя и да поискам съвет.....

Страшно много се притеснявам сега за всички тези неща, а пък знам че трябва да съм спокойна заради бебето но не мога да не мисля постоянно за това.Съпругът ми приема много по-лесно всичко и не се притеснява много,казва няма страшно,всичко ще се нареди.

Но аз не мога просто така да се самоуспокоявам,не мога да бъда непукист......Освен това моите родители хич не са съгласни да се местим,аз съм единствено дете и те постоянно ме разстройват като говорим за преместването.

Майка ми все казва - да знаеш много ще ти е трудно там...Въобще имам чувството че преживявам някакво земетресение в моя живот.....Сигурно някои от вас ще ми се смеят,но просто съм много чувствителна и много ги преживявам нещата.Страхувам се също и че няма да има кой да ми помага за детенцето - дори до магазина няма да мога да ида без него........

Ако не бях бременна и трябваше да си търся работа може би щеше да е по-лесно тъй като щях да срещна нови колеги,но сега ще си бъда сама вкъщи с бебето.

Просто незнам откъде ще се запозная с нови хора......Много се страхувам...Ако иска някой да сподели как точно е преминал през тези битовизми нека да го направи.Е това беше моята мъка засега....

Благодаря ви предварително,защото знам, че ще ми помогнете!